Третият близнак [bg]

Тонът й отново бе възмутен, както преди петнадесет години.

Внезапно атмосферата като че ли се проясни. Спомените им припомниха колко близки всъщност са. Моментът бе удобен да си тръгнат.

— Трябва да тръгвам — каза Джийни и се изправи.

— Аз също — обади се и Пати. — Трябва да приготвя вечеря.

Обаче нито една от тях не тръгна към вратата. Джийни чувстваше, че сякаш изоставя майка си, обръщайки й гръб в нужда. Тук никой не я обичаше. Семейството й трябваше да я гледа, а не чужди хора. Джийни и Пати трябваше да са тук, да й готвят, да гладят бельото й и да включват телевизора на любимата й станция.

Майка им се обади:

— Кога ще ви видя пак?

Джийни се поколеба. Искаше й се да каже: „Утре. Ще ти донеса закуска и цял ден ще остана при теб“. Но това бе невъзможно — предстоеше й претоварена работна седмица. Заля я чувство на вина. Как мога да съм толкова жестока?

Пати я спаси с думите:

— Утре ще дойда пак и ще доведа и децата.

Мама обаче не бе склонна да остави Джийни да се отърве толкова лесно.

— А ти ще дойдеш ли, Джийни?

Джийни едва проговори:

— Ако мога. — Задавена от мъка, тя се наведе и целуна майка си. — Обичам те, мамо. Постарай се да не го забравиш.

Още щом излязоха от стаята, Пати избухна в сълзи.

На Джийни също й се плачеше, но тя бе по-голямата сестра и отдавна бе свикнала да потиска чувствата си, когато се налагаше да се грижи за Пати. Без да спира, тя прегърна Пати през раменете и двете продължиха по болничния коридор. Пати не бе слаба, но бе по-податлива от Джийни, която бе борбена и волева натура. Мама винаги се бе карала на Пати и все й казваше, че трябва да взема пример от Джийни.

— Иска ми се да я доведа вкъщи, но не мога — каза Пати с нещастен глас.

Джийни се съгласи. Пати бе омъжена за дърводелеца Зип. Живееха в малка дървена къща с две спални. В едната спяха трите им момчета. Дейви бе на шест години, Мел — на четири, а Том — на две. Къде да сложат баба?

Джийни бе неомъжена. Като асистент — преподавател в университета „Джоунс Фолс“ тя печелеше по трийсет хиляди годишно — много по-малко от мъжа на Пати, и тъкмо бе изтеглила първата ипотека, с която си бе купила малък двустаен апартамент, и го бе обзавела на кредит. Едната стая представляваше хол с кухненски бокс, а другата — спалня с килер и миниатюрна баня. Ако настанеше майка си на своето легло, тя трябваше да се премести да спи на дивана. Освен това през деня нямаше кой да се грижи за сама възрастна жена, болна от алцхаймер.

— И аз не мога — каза тя.

Пати гневно я изгледа през сълзи:

— Ами тогава защо й каза, че ще я изкараме оттук? Просто не можем да го направим!