Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Мерцедес Бенц W10, лимузина.
— Изглежда много удобна машина — Карла долови полуизненадания-полуразвеселен поглед на майка си.
Вернер я попита:
— Искаш ли да се повозиш с нея?
— Ще бъде чудесно.
— Ще попитам баща си — и Вернер напъха главата си в колата и каза нещо.
Карла чу отговора на господин Франк:
— Разбира се, но побързайте!
После тя се обърна към майка си:
— Можем да влизаме в колата!
Майка й се поколеба само за миг. Не харесваше политическите симпатии на господин Франк — той даваше пари на нацистите — но нямаше да откаже возене с отоплена кола в една студена сутрин. — Много мило от твоя страна, Лудвиг — благодари му тя. Влязоха. В задното отделение имаше място за четирима души.
Ритер подкара плавно.
— Отивате на улица „Кох“, предполагам? — попита господин Франк. Много вестници и издателства имаха кантори на тази улица в квартала „Кройцберг“. — Моля те, не се отклонявайте от пътя си. „Лайпцигерщрасе“ е съвсем подходящо. — С удоволствие ще те откарам до вратата — но предполагам, че не желаеш колегите ти, подкрепящи левицата, да те виждат как излизаш от автомобила на един оял се плутократ. Тонът на гласа му бе отчасти шеговит, отчасти враждебен.
Майка й му отвърна с очарователна усмивка.
— Не си се оял, Луди — само си малко закръглен.
После го потупа отпред по палтото.
— Търсех си го — засмя се той. Напрежението спадна. Господин Франк хвана говорната тръба и нареди нещо на Ритер. Карла бе направо замаяна, че е в колата с Вернер, и искаше да се възползва от това, за да му говори, но в началото не можеше да измисли за какво. Истината е, че искаше да го попита: — Както си по-голям, мислиш ли, че можеш да се ожениш за тъмнокосо, зеленооко и умно момиче, което е с три години по-малко от теб?
Вместо това тя погледна кънките му и го попита:
— Мач ли имаш днес?
— Не, само ще тренирам след училище.
— Какъв си в отбора? — Тя не разбираше нищо от хокей на лед, но в отборните спортове винаги имаше различни позиции.
— Дясно крило.
— Този спорт не е ли опасен?
— Не и ако си бърз.
— Сигурно си добър кънкьор.
— Не се пързалям зле — отвърна скромно той.
Карла още веднъж забеляза как майка й я гледа със загадъчна усмивчица. Дали бе усетила какво изпитва дъщеря й към Вернер? Карла почувства как се изчервява отново. Тогава колата спря край някакво училище. Вернер излезе, каза „Довиждане на всички!“ и изтича през вратите право в двора. Ритер продължи покрай южния бряг на канала Ландвер. Карла гледаше баржите; въглищата в тях бяха покрити със сняг като планински върхове. Чувстваше се разочарована. Смяташе да прекара повече време с Вернер — намекна, че желае возене с колата, и после говори за хокей на лед.
За какво ли би искала да му говори? Не знаеше.
Господин Франк каза на майка й:
— Прочетох колонката ти в Демократ.
— Надявам се, че ти е харесала.
— Неприятно ми е да видя как пишеш неуважително за нашия канцлер. — Смяташ, че журналистите трябва да пишат за политиците с уважение? — живо му отвърна майка й. — Това е твърде радикално. Тогава националсоциалистическата преса трябва да е учтива по отношение на съпруга ми! А това няма да им се хареса. — Не за всички политици, разбира се — раздразнено продължи Франк. Пресякоха задръстеното кръстовище на „Потсдамския площад“. Коли, трамваи, конски каруци и пешеходци създаваха хаос.
Майка й попита:
— Не е ли по-добре пресата да може да критикува всеки в еднаква степен? — Чудесна идея — прозвуча в отговор. — Но вие, социалистите, живеете в някакъв свят на мечтанията. Ние, практичните хора, знаем, че Германия не може да живее от идеи. Хората трябва да имат хляб, обувки и въглища. — Напълно съм съгласна — отвърна майка й. — Самата аз мога да използвам повече въглища. Но аз искам Карла и Ерик да пораснат като граждани на свободна страна. — Надценяваш свободата. Тя не прави хората щастливи. Те предпочитат да ги водят. Аз искам Вернер, Фрида и горкият Аксел да израснат в страна, която е горда, дисциплинирана и единна. — И за да е единна, се налага млади пройдохи в кафяви ризи да бият някой стар евреин, който държи бакалски магазин? — Политиката е груба работа. Нищо не можем да направим по въпроса. — Напротив. Ти и аз сме водачи, Лудвиг, всеки от нас по своему. Наша отговорност е да направим политиката по-малко груба — по-почтена, по-разумна, с по-малко насилие. Не се ли стремим към това, не изпълняваме патриотичния си дълг.