Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 384
Перейти на страницу:

Мерцедес Бенц W10, лимузина.

— Изглежда много удобна машина — Карла долови полуизненадания-полуразвеселен поглед на майка си.

Вернер я попита:

— Искаш ли да се повозиш с нея?

— Ще бъде чудесно.

— Ще попитам баща си — и Вернер напъха главата си в колата и каза нещо.

Карла чу отговора на господин Франк:

— Разбира се, но побързайте!

После тя се обърна към майка си:

— Можем да влизаме в колата!

Майка й се поколеба само за миг. Не харесваше политическите симпатии на господин Франк — той даваше пари на нацистите — но нямаше да откаже возене с отоплена кола в една студена сутрин. — Много мило от твоя страна, Лудвиг — благодари му тя. Влязоха. В задното отделение имаше място за четирима души.

Ритер подкара плавно.

— Отивате на улица „Кох“, предполагам? — попита господин Франк. Много вестници и издателства имаха кантори на тази улица в квартала „Кройцберг“. — Моля те, не се отклонявайте от пътя си. „Лайпцигерщрасе“ е съвсем подходящо. — С удоволствие ще те откарам до вратата — но предполагам, че не желаеш колегите ти, подкрепящи левицата, да те виждат как излизаш от автомобила на един оял се плутократ. Тонът на гласа му бе отчасти шеговит, отчасти враждебен.

Майка й му отвърна с очарователна усмивка.

— Не си се оял, Луди — само си малко закръглен.

После го потупа отпред по палтото.

— Търсех си го — засмя се той. Напрежението спадна. Господин Франк хвана говорната тръба и нареди нещо на Ритер. Карла бе направо замаяна, че е в колата с Вернер, и искаше да се възползва от това, за да му говори, но в началото не можеше да измисли за какво. Истината е, че искаше да го попита: — Както си по-голям, мислиш ли, че можеш да се ожениш за тъмнокосо, зеленооко и умно момиче, което е с три години по-малко от теб?

Вместо това тя погледна кънките му и го попита:

— Мач ли имаш днес?

— Не, само ще тренирам след училище.

— Какъв си в отбора? — Тя не разбираше нищо от хокей на лед, но в отборните спортове винаги имаше различни позиции.

— Дясно крило.

— Този спорт не е ли опасен?

— Не и ако си бърз.

— Сигурно си добър кънкьор.

— Не се пързалям зле — отвърна скромно той.

Карла още веднъж забеляза как майка й я гледа със загадъчна усмивчица. Дали бе усетила какво изпитва дъщеря й към Вернер? Карла почувства как се изчервява отново. Тогава колата спря край някакво училище. Вернер излезе, каза „Довиждане на всички!“ и изтича през вратите право в двора. Ритер продължи покрай южния бряг на канала Ландвер. Карла гледаше баржите; въглищата в тях бяха покрити със сняг като планински върхове. Чувстваше се разочарована. Смяташе да прекара повече време с Вернер — намекна, че желае возене с колата, и после говори за хокей на лед.

За какво ли би искала да му говори? Не знаеше.

Господин Франк каза на майка й:

— Прочетох колонката ти в Демократ.

— Надявам се, че ти е харесала.

— Неприятно ми е да видя как пишеш неуважително за нашия канцлер. — Смяташ, че журналистите трябва да пишат за политиците с уважение? — живо му отвърна майка й. — Това е твърде радикално. Тогава националсоциалистическата преса трябва да е учтива по отношение на съпруга ми! А това няма да им се хареса. — Не за всички политици, разбира се — раздразнено продължи Франк. Пресякоха задръстеното кръстовище на „Потсдамския площад“. Коли, трамваи, конски каруци и пешеходци създаваха хаос.

Майка й попита:

— Не е ли по-добре пресата да може да критикува всеки в еднаква степен? — Чудесна идея — прозвуча в отговор. — Но вие, социалистите, живеете в някакъв свят на мечтанията. Ние, практичните хора, знаем, че Германия не може да живее от идеи. Хората трябва да имат хляб, обувки и въглища. — Напълно съм съгласна — отвърна майка й. — Самата аз мога да използвам повече въглища. Но аз искам Карла и Ерик да пораснат като граждани на свободна страна. — Надценяваш свободата. Тя не прави хората щастливи. Те предпочитат да ги водят. Аз искам Вернер, Фрида и горкият Аксел да израснат в страна, която е горда, дисциплинирана и единна. — И за да е единна, се налага млади пройдохи в кафяви ризи да бият някой стар евреин, който държи бакалски магазин? — Политиката е груба работа. Нищо не можем да направим по въпроса. — Напротив. Ти и аз сме водачи, Лудвиг, всеки от нас по своему. Наша отговорност е да направим политиката по-малко груба — по-почтена, по-разумна, с по-малко насилие. Не се ли стремим към това, не изпълняваме патриотичния си дълг.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)