Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 384
Перейти на страницу:

— Дразниш ли ги, стават опасни.

Очите на майка й пробляснаха гневно.

— Не смей да ме гледаш снизходително, Валтер. Знам, че са опасни — и точно затова съм против тях.

— Просто не виждам смисъл в това да ги гневиш.

— Ти ги нападаш в Райхстага.

Баща й бе депутат от Социалдемократическата партия.

— Аз участвам в сериозни дебати.

„Както обикновено“, помисли си Карла. Баща й бе логичен, предпазлив, законопослушен. Майка й имаше усет за стил и чувство за хумор. Той постигаше своето със спокойно упорство; тя действаше с чар и дързост. По това се различаваха напълно.

Баща й добави:

— Аз не докарвам нацистите до бяс.

— Най-вероятно, защото не им пречиш достатъчно.

Остроумието й го ядоса и повиши тон:

— Мислиш си, че им вредиш с шегички?

— Подигравам им се.

— За теб това замества аргументите.

— Смятам, че се нуждаем и от двете неща.

Баща й се ядоса още повече.

— Мод, не виждаш ли, че излагаш себе си и семейството си на опасност? — Напротив. Истински опасното нещо е да не се подиграваме на нацистите. Що за живот ще водят децата ни, ако Германия стане фашистка държава? Такива разговори тревожеха Карла. Не можеше да слуша приказки как семейството е в опасност. Животът трябваше да върви по обичайния си начин. Искаше й се вечността да се състои от сутрините в кухнята — родителите й седят един срещу друг на чамовата маса, Ада е на плота, а брат й Ерик отново закъснява и трополи по стълбите. Защо ли нещата трябваше да се променят? Цял живот сутрин на закуска слушаше разговори за политика, та мислеше, че разбира работата на родителите си и амбициите им да направят Германия по-хубаво място за живеене за всички хора. Напоследък обаче приказваха различно. Изглежда смятаха, че се задава страшна опасност, но Карла не можеше да си представи добре каква точно.

Баща й продължи:

— Господ ми е свидетел, правя всичко, каквото мога, за да обуздая Хитлер и сбирщината му. — Аз също. Само че щом го вършиш ти, смяташ, че поведението ти е разумно — отвърна Мод и чертите на лицето й се изопнаха в негодувание. — Върша ли го аз, обвиняват ме, че излагам семейството на опасност. — И напълно основателно — рече Валтер. Караницата едва започваше, но в същия миг Ерик зачатка като кон надолу по стълбите и залитна в кухнята с провиснала от рамото училищна чанта. Беше тринадесетгодишен, две години по-голям от Карла, и над горната му устна стърчаха непривлекателни черни косъмчета. Когато бяха малки, Карла и брат й си играеха постоянно, но това време бе отминало; понеже израсна твърде много на височина, той се правеше, че я смята за глупава и инфантилна. Тя всъщност беше по-умна от него и бе наясно с много непостижими за Ерик неща — като месечния цикъл на жените например.

— Какво свиреше накрая? — попита той майка си.

Сутрин често ги будеше пианото — роял Стейнуей, наследен, както и къщата, от родителите на баща им. Майка им свиреше сутрешно време, понеже — както казваше — през остатъка от деня била твърде заета, а вечерта — твърде уморена. Тази сутрин изсвири соната от Моцарт, а след нея джазова мелодия. — Казва се „Тигър рагтайм“ — обясни тя на Ерик. — Искаш ли сирене?

— Джазът е упадъчен — уведоми я синът й.

— Не говори глупости.

Ада поднесе на Ерик чиния със сирене и нарязан кренвирш и той захвана да ги тъпче в устата си. Карла намираше обноските му ужасни.

Баща му го изгледа сурово.

— Кой ти обяснява подобни глупости, Ерик?

— Херман Браун казва, че джазът не е музика, а само негърски шум. Херман бе най-добрият приятел на Ерик, а баща му — член на Националсоциалистическата партия. — Нека Херман опита да го изсвири — баща им погледна жена си и лицето му омекна. Тя му се усмихна и той продължи: — Доста отдавна майка ви опита да ме научи да свиря рагтайм, но не можах да овладея ритъма.

Тя се засмя:

— Все едно да опиташ да научиш жираф да кара ролкови кънки. Карла с облекчение установи, че битката е приключила. Започна да се усеща по-добре. Взе си парче черен хляб и го топна в млякото.

Ерик обаче искаше да спори.

— Негрите са низша раса — дръзко произнесе той.

— Не е вярно — търпеливо възрази баща му. — Ако някое черно момче израсне в хубава къща, пълна с книги и картини, и посещава скъпо училище с добри учители, то може да се окаже по-умно от теб.

— Това е смешно! — запротестира Ерик.

Включи се и майка му:

— Недей да наричаш баща си смешен, глупаво момче! Изрече го меко — бе изразходвала гнева си върху баща им. Звучеше уморена и разочарована. — Нито ти, нито Херман Браун знаете за какво говорите.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)