Зимата на света [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Серия: ХХ век #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-954-2908-50-0
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.

Перейти на страницу:

Нахлуваха още кафяви ризи и крещяха лозунгите си.

Шваб сграбчи машинописката за ръката:

— Казвай къде е сейфът, скъпа моя?

— В картотеката! — отвърна тя ужасено.

— Покажи ми къде е.

— Да, сега!

И той я изтласка от стаята.

Карла заплака, но после се застави да спре.

Реши да се скрие под бюрото, но се отказа. Не искаше да им показва колко е уплашена. Нещо вътре в нея искаше да ги предизвика.

Отиде на прага и погледна по коридора.

Щурмоваците влизаха и излизаха от кабинетите, но още не бяха достигнали далечния край на етажа. Карла не знаеше дали хората в съвещателната зала са могли да чуят шума.

Тя затича по коридора, но я спря рязко изпищяване. Погледна в една от стаите и видя как Шваб здраво друса машинописката с червената барета и й крещи:

— Къде е ключът?

— Не знам, кълна се, наистина не знам! — извика жената. Карла се ядоса. Шваб нямаше право да се отнася с една жена по такъв начин.

— Остави я, Шваб! Остави я, крадец такъв!

Той я изгледа с омраза в очите и изведнъж тя усети как ужасът й нараства десетократно. Погледът му обаче се плъзна върху нещо зад нея и той изрече:

— Разкарай хлапето някъде.

Някой я хвана откъм гърба.

— Да не би да си някое малко еврейче? — произнесе мъжки глас. — Точно на такава ми приличаш с тъмната си коса.

Това я уплаши още повече.

— Не съм еврейка! — изпищя тя.

Щурмовакът я отнесе обратно по коридора и я остави в кабинета на майка й. Тя се спъна и падна на пода.

— Стой тук — нареди той и излезе.

Карла се изправи. Не беше наранена. Коридорът обаче гъмжеше от мъже в кафяви ризи и тя вече не можеше да достигне майка си. Трябваше да намери помощ. Погледна през разбития прозорец. На улицата се събираха хора. Двама полицаи стояха между зяпачите и си говореха нещо. Карла извика към тях:

— Помощ, помощ, полиция! Те я забелязаха и се засмяха.

Това я ядоса, а гневът намали страха. Отново надзърна в коридора. Спря поглед върху алармата за пожар на стената. Протегна ръка и хвана дръжката. Поспря за малко. Алармата трябваше да се задейства само в случай на пожар, и надписът на стената предупреждаваше за ужасните глоби, ако случаят не е такъв.

Въпреки това тя дръпна ръчката.

За миг не стана нищо. Може би механизмът не работеше.

После се разнесе висок и остър звук на клаксон, който се засилваше и отслабваше и изпълни цялата сграда.

Почти веднага хората от съвещателната зала се подадоха в другия край на коридора. Йохман се показа най-напред. — Какво става, по дяволите? — извика ядосано той и надвика шума на алармата.

Един щурмовак изкрещя:

— Този еврейски комунистически парцал обиди нашия вожд и ние го спираме!

— Напуснете сградата ми веднага!

Човекът с кафявата риза не му обърна внимание и влезе в една от стаите. След миг се чу женски писък и трясък от преобръщането на нещо метално.

Йохман се обърна към един от хората от редакцията:

— Шнайдер, извикайте полицията веднага!

Карла знаеше, че това няма да помогне. Полицаите вече бяха тук и не правеха нищо. Майка й си проби път през тълпата и излезе в коридора.

— Добре ли си? — извика тя и прегърна Карла.

Но дъщеря й не искаше да я утешават като малко дете. Тя отблъсна майка си:

— Добре съм, не се притеснявай.

Майка й се огледа.

— Пишещата ми машина!

— Изхвърлиха я през прозореца.

Карла усети, че няма да си има неприятности заради засеклия механизъм.

— Трябва да се измъкнем оттук.

Мод грабна снимката от бюрото, улови дъщеря си за ръка и двете избягаха от стаята. Никой не опита да ги спре надолу по стълбището. Пред тях добре сложен млад мъж — може би някой от репортерите — бе хванал за врата един от щурмоваците и го извличаше от сградата. Карла и майка й го последваха. Зад тях вървеше друг щурмовак. Репортерът доближи двамата полицаи и довлече до тях щурмовака. — Арестувайте този мъж — обърна се той към тях. — Хванах го да извършва кражба в редакцията. В джоба му ще намерите открадната опаковка кафе. — Моля Ви, пуснете го — каза по-възрастният от двамата полицаи. Репортерът с неохота освободи мъжа с кафявата риза.

Вторият щурмовак стоеше до приятеля си.

— Как се казвате, господине? — запита полицаят младия журналист. — Рудолф Шмит, главен парламентарен кореспондент на списание Демократ. — Рудолф Шмит, задържам Ви по обвинение в нападение над полицията. — Не ми се подигравайте. Аз хванах оня човек в кражба.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?