Зимата на света [bg]

Валтер излезе пръв в дългото си черно палто. После Ерик нахлупи шапка — килната колкото може по-назад, сякаш всеки миг ще падне, каквато бе модата сред приятелите му — и последва баща им през вратата.

Карла и майка й помогнаха на Ада за масата. Карла обичаше прислужницата почти колкото майка си — когато беше съвсем малка, тя се грижеше за нея непрекъснато, докато не тръгна на училище, понеже майка й винаги бе ходила на работа. Ада все още беше неомъжена. Беше на двадесет и девет и изглеждаше грозничка, въпреки хубавата си усмивка. Миналото лято се сближи с един полицай — Паул Хубер — но романът им не изтрая дълго. Карла и майка й застанаха пред огледалото и наложиха шапките си. Госпожа фон Улрих не бързаше. Тя избра тъмносиня шапка с кръгло бомбе и тясна периферия, според дамската мода за сезона, но я постави под по-остър ъгъл, за да изглежда шик. Карла нахлупваше плетената си вълнена шапка и се питаше дали някога ще може да изглежда като майка си. Тя приличаше на гръцката богиня на войната — дългата шия, брадичката и скулите сякаш изваяни от бял мрамор; наистина красива, но в никакъв случай хубава. Карла имаше тъмната коса и зелените очи на майка си, но имаше вид повече на пухкава кукличка, отколкото на статуя. Веднъж чу баба си да казва на майка й: — Твоето грозно патенце ще се превърне в лебед, ще видиш.

Оттогава Карла все очакваше да се случи.

Щом Мод се приготви, излязоха. Домът им се намираше сред редица високи, елегантни къщи в квартала „Мите“ — стария център на града, построен за високопоставени държавни служители и офицери като дядото на Карла, който бе работил в близките правителствени сгради. Двете взеха трамвая по „Унтер ден Линден“ и после се прехвърлиха на Ес-бана от „Фридрихщрасе“ до спирката „Цоо“. Къщата на семейство Франк бе в югозападното предградие „Шьонеберг“. Карла се надяваше да види Вернер, четиринадесетгодишния брат на Фрида. Тя го харесваше. Понякога двете с Фрида си представяха как едната се омъжва за брата на другата, как живеят една до друга и децата им израстват като най-добри приятели. За Фрида това си беше само игра, но тайничко Карла бе много сериозна. Вернер бе хубав, голям и зрял, за разлика от Ерик. В кукленската къща в стаята й бащата и майката в миниатюрното креватче-играчка се казваха Карла и Вернер, но никой освен нея — дори и Фрида — не го знаеше. Фрида имаше още един брат — седемгодишния Аксел. Той обаче бе роден с увреден гръбначен стълб, или спина бифида, и се нуждаеше от постоянна лекарска грижа. Живееше в специална болница в покрайнините на Берлин.

По време на пътя майка й бе нещо загрижена.

— Надявам се всичко да е наред — промърмори тя сякаш на себе си, докато слизаха от влака. — Разбира се, че ще бъде наред — отговори й Карла. — Фрида и аз ще си прекараме чудесно. — Не говорех за това. Имах предвид статията си за Хитлер.