Прагът на вечността [bg]

— Вие сте учителка в техникума „Фридрих Енгелс“ — каза той.

— Да.

— Къде живеете?

Отговори му, но беше озадачена. Нима тайната полиция не знаеше адреса й? Това може би обясняваше защо писмото е пристигнало в училище, а не у дома.

Трябваше да даде и имената и възрастта на родителите и на бабите и дядовците си.

— Лъжете! — победоносно заяви Шолц. — Казвате, че майка Ви е на тридесет и девет години, а Вие сте на двадесет и девет. Как е възможно да Ви е родила, когато е била на десет?

— Аз съм осиновена — отвърна Ребека с облекчение, задето можеше да даде невинна информация. — Истинските ми родители бяха убити в края на войната, когато домът ни пострада от пряко попадение — тогава тя бе на тринадесет. Снарядите на Червената армия падаха, градът беше в развалини, а тя беше сама, изумена, ужасена. Бе пухкава девойка и беше подбрана за изнасилване от група войници. Спаси я Карла, която предложи себе си вместо нея. Въпреки това ужасяващото преживяване остави Ребека колеблива и тревожна относно секса. Ако Ханс беше недоволен, тя беше убедена, че вината е нейна.

Потрепери и опита да пропъди спомена.

— Карла Франк ме спаси от… — Ребека се спря точно навреме. Комунистите отричаха червеноармейците да са насилвали, макар че всяка жена, която беше в Източна Германия през 1945, знаеше ужасната истина. — Карла ме спаси — рече тя и спести спорните подробности. — По-късно тя и Вернер ме осиновиха официално.

Шолц си записваше всичко. „Не ще да има много в тази папка“, каза си Ребека. Но трябваше да има нещо. Ако той знаеше малко за семейството й, какво беше привлякло интереса му?

— Вие сте учителка по английски — каза той.

— Не. Преподавам руски.

— Отново лъжете.

— Не лъжа, както и по-рано не съм лъгала — остро отвърна тя. Сама се изненада, че му говори така предизвикателно. Вече не беше толкова уплашена. Навярно това беше безразсъдно. „Може и да е млад и неопитен“, рече си тя, „но все пак разполага с властта да ми провали живота“. — Завършила съм руски език и литература — додаде тя и опита да се усмихне дружелюбно. — Оглавявам отдела по руски език в моето училище. Но половината ни учители заминаха на запад и се налага да импровизираме. Затова през последната седмица имах два урока по английски.

— Значи бях прав! И в уроците си Вие тровите умовете на децата с американска пропаганда.

— О, по дяволите — простена Ребека. — Заради съветите за американските войници ли е?

Шолц прочете от някакви бележки.

— Тук се казва така: „Имайте предвид, че в Източна Германия няма свобода на словото“. Не е ли това американска пропаганда?

— Обясних на учениците, че американците имат наивна предмарксистка представа за свободата. Предполагам, че Вашият осведомител е пропуснал да го спомене. — Тя се питаше кой ли е доносникът. Трябва да беше ученик или родител, на когото е казано за урока. ЩАЗИ имаше повече шпиони и от нацистите.