Прагът на вечността [bg]

— Мога ли да ти задам един личен въпрос?

— Разбира се.

— Ти напусна съпругата си, понеже тя имаше връзка.

Бернд застина, но отговори:

— Точно така.

— Как откри?

Бернд потръпна, като от внезапна болка.

— Нещо против, че питам? — притесни се Ребека. — Прекалено лично ли е?

— Нямам нищо против да го кажа на теб. Попитах я направо и тя призна.

— Но какво те направи подозрителен?

— Множество дребни неща…

Ребека го прекъсна:

— Телефонът звъни, вдигаш, от другата страна няколко секунди мълчание, после затварят.

Той кимна.

Ребека продължи.

— Половинката ти накъсва бележка на малки парченца и ги пуска в тоалетната. В почивните дни го привикват на неочаквано заседание. Вечер по два часа пише нещо, което не ти показва.

— Божичко — тъжно рече Бернд. — Говориш за Ханс.

— Има любовница, нали? — Ребека остави сандвича, нямаше апетит. — Кажи ми честно какво мислиш.

— Толкова съжалявам.

Преди четири месеца Бернд я целуна веднъж в края на есенния срок. Вземаха си довиждане, пожелаваха си весела Коледа и тогава той лекичко я улови за ръката, наведе глава и я целуна по устните. Тя го помоли никога повече да не го прави и каза, че все пак би искала да са приятели. А през януари, когато се върнаха на училище, и двамата се преструваха, че нищо не се е случило. Даже няколко седмици по-късно Бернд й каза, че има среща с една вдовица на негова възраст.

Ребека не искаше да насърчава безнадеждни желания, но Бернд беше единственият човек, с когото можеше да разговаря, с изключение на семейството си, а не искаше да ги тревожи, още не.

— Толкова бях сигурна, че Ханс ме обича — каза тя и очите й се напълниха със сълзи. — И аз го обичам.

— Може би той те обича. Някои мъже просто не могат да устояват на изкушения.

Ребека не знаеше дали Ханс е доволен от сексуалния им живот. Никога не се оплакваше, но правеха любов само около веднъж седмично, което според нея беше недостатъчно за младоженци.

— Искам само да имам свое семейство, като на майка ми, където всеки е обичан, подкрепян и защитаван — каза тя. — Мислех, че с Ханс мога да имам такова семейство.

— Навярно още можеш — отговори Бернд. — Една афера не е задължително край на брака.

— В първата година?

— Лошо е, съгласен съм.

— Какво би трябвало да направя?

— Трябва да го попиташ. Може да признае, може и да отрече, но поне ще знае, че знаеш.

— И после какво?

— Ти какво искаш? Би ли се развела с него?

Тя поклати глава.

— Никога не бих го напуснала. Бракът е обещание. Не можеш да спазваш обещанията си само когато ти е угодно. Трябва да ги спазваш и когато са против желанията ти. Това означава.

— Аз направих обратното. Би трябвало да не ме одобряваш.

— Не съдя нито тебе, нито някого другиго. Говоря просто за себе си. Обичам съпруга си и искам той да е верен.