Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Димка Дворкин, референт в Кремъл, брат близнак на Таня;
Нина, приятелката на Димка;
Аня Дворкина, тяхна майка;
Григорий Пешков, техен дядо;
Катерина Пешкова, тяхна баба;
Владимир, винаги наричан Володя, техен вуйчо;
Зоя, съпругата на Володя.
Други:
Даниил Антонов, редактор в ТАСС;
Пьотр Опоткин, главен редактор;
Василий Енков, дисидент;
Наталия Смотрова, служителка в Министерството на външните работи;
Ник Смотров, съпруг на Наталия;
Евгений Филипов, сътрудник на министъра на отбраната Родион Малиновски;
Вера Плетнер, секретарка на Димка;
Валентин, приятел на Димка;
маршал Михаил Пушной.
Реални исторически личности:
Никита Сергеевич Хрушчов, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз;
Андрей Громико, външен министър по времето на Хрушчов;
Родион Малиновски, министър на отбраната по времето на Хрушчов;
Алексей Косигин, председател на министерския съвет;
Леонид Брежнев, наследник на Хрушчов;
Юрий Андропов, наследник на Брежнев;
Константин Черненко, наследник на Андропов;
Михаил Горбачов, наследник на Черненко.
От други народи
Пас Олива, кубински генерал;
Фредерик Биро, унгарски политик;
Енок Андерсен, датски счетоводител.
Част първа
Стена
1961
1.
Тайната полиция привика Ребека Хофман в един дъждовен понеделник през шестдесет и първа.
Сутринта беше обикновена. Съпругът й я откара на работа с жълтеникавия си Трабант 500. Из елегантните улици в стария център на Берлин още зееха ями от бомбардировките по време на войната, освен на местата, където новите бетонни сгради стърчаха като зле направени изкуствени зъби. Докато шофираше, Ханс разсъждаваше за работата си:
— Съдилищата служат на съдиите, на адвокатите, на полицията, на правителството — на всички, освен на жертвите на престъпления — рече той. — Това е нормално в западните капиталистически страни, обаче при комунизма съдилищата определено трябва да служат на народа. Колегите ми явно не го съзнават.
Ханс работеше в Министерството на правосъдието.
— Женени сме от една година, познаваме се от две, а не съм срещала никого от колегите ти — установи Ребека.
— Ще те отегчат — начаса отговори Ханс. — До един са юристи.
— Има ли жени?
— Не. Не и в моя отдел — работата на Ханс беше административна: да посочва съдии, да определя датите на процесите, да организира съдилищата. — Все пак бих искала да се запозная с тях.
Ханс беше силен мъж, който се бе научил да се сдържа. Ребека го наблюдаваше и съзря в очите му познатия проблясък на гняв заради нейното настояване. Ханс го овладя с усилие на волята.
— Ще уредя нещо. Може някоя вечер да идем на бар.
Ханс беше първият срещнат от Ребека мъж, който можеше да се сравнява с баща й. Беше самоуверен и властен, но винаги я изслушваше. Имаше добра работа — малко хора можеха да си позволят собствена кола в Източна Германия — а държавните служители обикновено бяха праволинейни комунисти. Обаче Ханс изненадващо споделяше политическия скептицизъм на Ребека. Също като баща й и той беше висок, хубав и добре облечен. Той беше мъжът, когото тя бе чакала.
Докато се ухажваха, само веднъж се беше усъмнила в него и то за кратко. Участваха в дребно пътно произшествие. Вината беше изцяло на другия шофьор, който излезе от пряката, без да спре. Такива неща се случваха всеки ден, но Ханс полудя от гняв. Макар щетата по двете коли да беше минимална, той повика полицията, показа служебната си карта от Министерството на правосъдието и изиска арест за другия шофьор за опасно шофиране и отвеждането му в затвора.
После се бе извинил на Ребека за избухването. Тя се беше уплашила от неговата отмъстителност и за малко да прекрати връзката им. Но Ханс обясни, че не бил на себе си заради напрежението в работата, и Ребека му повярва. Вярата й се оправда: Ханс никога повече не направи подобно нещо.