Хищник [bg]

— Камъните в района са силно разтрошени, както и онези по стените. — Но когато се огледа за оранжева пръст, не видя нищо подобно, само огромно количество сиви лунни камъни с конусовидна форма, раздробени от силата на удара. Изглеждаше обикновен кратер, на не повече от шестдесет или седемдесет милиона години. Връзката с Хюстън изчезна. Независимо от това Шмит и Сърнан се заеха да събират проби и да ги слагат в номерирани торби за образци.

— Ще вземем още една проба, която ще бъде от вътрешността на каменния блок.

Шмид се огледа и едно парче камък, дълго около десет инча, с формата на плочица, привлече вниманието му.

— Трябва да вземем точно това — промърмори той, макар да си помисли, че ще е твърде голямо за торбата. Вдигнаха го с щипците.

— Нека да държа този край — предложи Сърнан, докато се опитваха да го наместят в плика за проби. После спря и се вгледа внимателно. — Е, виждаш ли това? Виждаш ли белите фрагменти вътре? — И той посочи множеството бели парченца, забити в камъка.

— Аха — измърмори Шмит, вглеждайки се в петната отблизо. — Знаеш ли, може да се окаже, че са парчета от снаряда. Не знам. Щото не прилича на… Не е от дъното. Добре. Да го приберем. Кой номер е?

— 480 — прочете Сърнан отпечатания отстрани номер.

Междувременно от Хюстън бяха станали твърде нетърпеливи заради прахосаното време на Ван Сърг, още повече че тук не бе забелязана никаква оранжева пръст. Бяха накарали Сърнан да напусне кратера и да направи 50-милиметрови снимки на Северния масив, докато Шмит прави „радиална инспекция“ на наносния пласт, окръжаващ Ван Сърг. Бяха прекарали почти пет часа навън. От Хюстън наредиха да зарежат всичко и да напуснат обекта. Обратно към роувъра направиха последно гравиметрично измерване и взеха последна почвена проба, затвориха разкопките и се върнаха на Лунарния модул. На следващия ден Сърнан и Шмит напуснаха долината Таурус-Литроу, ставайки последните човешки същества (поне засега), които са се разхождали по Луната. „Аполо“ 17 се завърна на земята на 19 декември, 1972-а година.