Зодия убиец [bg]

— Първо ще говорим с него.

— Има ли разлика?

— Може би няма да му хареса това, което ще му кажа, и ще можем да се измъкнем. Знаеш ли го?

— Да, знам, както и ти.

Вратата се отвори и двамата едновременно се обърнаха. Мъжът, застанал пред тях, изглеждаше като излязъл от романите на Стивън Кинг. Беше на петдесет и няколко години, с гъста прошарена разрошена коса. Дрехите му бяха измачкани и лекьосани. Лицето му беше мръсно, но не достатъчно, че да скрие дългия и дълбок, назъбен белег, който започваше от ъгъла на окото му и свършваше точно под ухото. Беше едър и набит. Вдигна някаква мръсна компютърна разпечатка над главата си и възкликна:

— Имам го!

— Здрасти, скъпи, как прекара вечерта? — попита Фин.

— Майната ти.

— Коз! — скара му се Лиса. — Съобразявай се с детето!

— Извинявай, не го видях.

Тя се приближи и го целуна по бузата.

— Няма нищо. Я, ама ти вониш.

— Защото пълзях из боклука.

— Е, всеки си има някакво хоби — обади се Фин.

— Да, всеки — отвърна Том Козловски. — Моето е да ти спасявам задника. Прекарах нощта да наблюдавам апартамента на Спенсър и да чакам да видя как ще реагира на ареста на партньора си.

Фин се заинтригува. Уил Спенсър беше съдружник на Карло Манели — клиент на Фин, който беше арестуван за търговия с наркотици пред ресторанта на Спенсър и Манели. Обвинението срещу Манели беше бетон.

— И? — попита адвокатът. — Как го понесе?

— Не много добре. Рано тази сутрин излезе от апартамента си с един сандък и се качи в колата си. Потегли към ресторанта, зави откъм задната страна и изхвърли сандъка в кофата за боклук.

— И ти влезе в кофата?

Козловски се намръщи.

— Не ставай глупав. Мислиш, че нямаше да забележи, ако бях тръгнал да ровя в кофата зад ресторанта му?

— Имаш право.

— Щях да изчакам до късно през нощта, но докато седях, един голям боклукчийски камион спря и изпразни кофата. Последвах камиона. На следващото му спиране дадох на шофьора петдесетачка и той ми позволи да се кача отзад.

— Хитро — отбеляза Фин и погледна към Лиса — Сега разбирам защо толкова много го обичаш.

— Трудно е да му устоиш.

— И на вируса ебола е трудно да се устои.

— Продължавай в същия дух и няма да ти кажа какво открих.

— Извинявай, Коз. Продължи, моля те.

— Всичко е тук. Дати, суми, клиенти. Цяло едно черно счетоводство. Всичко съвпада с уличните сделки с наркотици, за които ФБР обвинява Карло Манели. Спипахме го. Не е бил нашият клиент, а съдружникът му в ресторанта Спенсър.

— Странно. — Фин намигна на Лиса. — Аз бях заложил на Мустака.

— Това не оневинява ли Манели? — попита Козловски съвсем сериозно.