Зодия убиец [bg]

Пушачката също така искаше да прегради със стени просторния първи етаж, за да създаде отделни кабинети за Фин и неговата секретарка Лиса Кранц. Двамата с Лиса обаче предпочетоха да делят едно и също работно пространство. Обичаха да си викат един на друг, а стените щяха да им пречат.

Лиса се възползва от възможността да се сдобие с ново бюро. Избра старинен чипъндейл от лакирано черешово дърво, с меден обков. Тя имаше вкус към скъпото, беше отгледана в богато семейство и не се оплакваше от недоимък, Фин нямаше нищо против.

Кантората се развиваше добре и успехът до голяма степен се дължеше на Лиса.

В момента тя седеше зад скъпото си бюро в другия край на стаята и наблюдаваше Макдугъл, който, издокаран със скъпия си английски костюм и тесни италиански обувки, продължаваше да се кара на шефа й. Предпочете да си държи устата затворена и да не се меси, което се оказа голямо изпитание за нея.

— Отказваш ли ми? — настоятелно попита Макдугъл. Погледът му беше помрачнял, което не беше добър знак.

— Казвам само, че синът ти няма да се съгласи с мнението ми. И фактът, че той ти е син, не променя позицията ми.

— Ти още не знаеш нищо за делото и вече си готов със съвет?

— Знам това, което прочетох.

— Вестниците винаги изопачават нещата.

— И знам това, което ти ми каза.

— И аз понякога изопачавам нещата. Просто поговори с него. Не искам да се забърква в лайната повече, отколкото е затънал в момента.

— Долавям ирония в думите ти, Иймън. — Фин осъзна, че е прекачил чертата и млъкна.

— Мери си приказките, момче! — Ирландецът заканително размаха пръст. Лицето му стана яркочервено. — Такава ми е работата и не се чувствам виновен за нищо — повиши тон Макдугъл. — Помагам на доста хора да станат по-богати, включително и на теб. Щом искаш да се правиш на господин „чиста вода ненапита“, така да е. Но знай, че дълбоко в душата си ти не си по-различен от мен и хората ми. — Той направи няколко крачки, после си пое дъх и седна отново срещу Фин. Наведе се към него и го изгледа застрашително. — Май забрави миналото, Фин. Двамата с теб не сме роднини, но аз си те спомням още като хлапе на улицата. Още оттогава бях неизменно до теб. Не ми обръщай гръб сега, поговори с момчето заради мен.

Фин изгледа продължително Макдугъл, преди да даде отговора си. Ирландецът казваше истината — той беше един от първите, които започнаха редовно да му пращат клиенти и все още си оставаше важен източник на приходи за него. Вярно, че малката му фирма щеше да оцелее и без подкрепата на Макдугъл, но едва ли щеше да продължи да процъфтява като досега. Запита се дали си струваше. Никак не му харесваше да бъде длъжник на човек като Макдугъл.