Зодия убиец [bg]

Тримата в сепарето забелязаха Фин и Козловски — в тих и спокоен следобед като този не беше много трудно — и двамата спътници на Макдугъл веднага се изправиха и преградиха пътя към сепарето.

— Кво искаш, бе? — излая единият от тях към Фин.

— Искам да говоря с шефа ти — отвърна той. — Кевин се казва, нали? — Протегна ръка.

Макдугъл го изгледа мнително.

— Не те знам кой си, копеле. — Кевин беше с плетена шапка, нахлупена до очите му. Уличният му акцент беше малко преигран, но служеше да убеждава хората колко е корав.

— Вярно е, не ме познаваш — отвърна адвокатът. — Казвам се Фин и с теб трябва да поговорим.

— Ченгета ли сте? — попита бодигардът, който стоеше най-близо до Фин.

— Не, не сме.

— Значи шефът нема нужда да говори с вас.

— Напротив, има.

— Че кой каза?

— Баща му. — Тези думи накараха тримата временно да се стъписат. Биячите погледнаха към Макдугъл, чакайки по-нататъшни инструкции.

Той заби поглед в масата.

— Баща ми не ми е някакъв шибан началник! — промърмори.

— Ъхъ, не му е началник! — след миг повтори биячът и направи крачка към Фин. Не беше висок, но за сметка на това беше набит, с широки рамене и пласт сланина върху бръснатата глава и лицето, върху което стърчаха гъсти вежди. От врата нагоре към ухото се простираше татуировка, която гласеше: „Не се ебавай“. — Щом не иска да говори, значи няма да говори с вас. Разкарайте се оттук.

Фин погледна младежа в очите.

— И ти целуваш любимия си с тази уста? — попита и кимна към другия мъж, застанал пред сепарето. Татуираният се приближи на сантиметри от адвоката.

— Не, не те съветвам да прибягваш към грубости — каза адвокатът. — По-добре седни.

— Накарай ме, задник.

— Аз ли? Не, в никакъв случай.

Биячът сграбчи с едната ръка Фин за ревера, другата сви в юмрук и се усмихна злорадо. Тази усмивка обаче трая само миг от секундата. Преди да е стоварил юмрука си, Козловски бързо пристъпи и го сграбчи за лакътя. С едно ловко движение изви ръката му така, че опакото на дланта му се озова по-високо от лопатката. Биячът пусна ревера на Фин, преви се на две и изпищя от болка. Козловски използва инерцията и блъсна челото на бодигарда в съседната маса. Кожата му точно над носа се разцепи. Козловски го натисна отгоре, като използва цялата си тежест, за да го обездвижи.

— Човекът те помоли да седнеш.

— Майната ти!

Козловски вдигна главата на нещастника и отново я фрасна в масата. После изви ръката му още по-нагоре, с което предизвика нов писък.