Призрак [bg]

Той изпсува и захвърли празното оръжие. Измъкна колта от кобура на кръста си и стреля напосоки с изпъната ръка, без да вижда целта. Идиотската маска се беше свлякла над окото му. Той изстрелваше патроните по двойки, тап-тап, бързо един след друг, като баражен огън. Куршум от карабината се удари в бетонния стълб зад него и пръсна във въздуха облак от циментов прах и мазилка. Със свободната си ръка Рибънс измъкна трупа на Морено иззад волана. Парченца мозък бяха полепнали по арматурното табло. Нов куршум се заби в багажника на доджа. Рибънс го чу как рикошира от стоманените елементи на шасито. Двигателят още работеше. Той постави скоростния лост на задна. Дори не си даде труд да затвори вратата, която на завоя се захлопна от собствената си инерция. Пресегна се през облегалката и стреля напосоки през задното стъкло. В този момент огледалото за обратно виждане, на педя и нещо от главата му, се пръсна на парчета.

Карай, идиот!

Потегли с такъв устрем, че гумите запушиха. Доджът закачи със задницата си редицата паркирани коли; посипаха се искри. Полусляп от маската и от стичащата се по лицето му кръв, Рибънс се понесе нагоре по наклона към изхода на гаража. По това време още нямаше пазач в будката и слава богу, защото той не виждаше накъде кара. Очуканият додж помля машината за издаване на талони, забърса будката на пазача, занесе на завоя и пое по Пасифик Авеню. После профуча на червено през кръстовището. Рибънс загуби за миг ориентация и навлезе в насрещната лента в посока Парк Плейс, после се смъкна надолу зад волана и настъпи докрай газта. По настилката захвърчаха искри. Полицейските коли в далечината се бяха прегрупирали и се приближаваха с включени лампи и сирени. Бяха само на няколко пресечки, достатъчно близо, за да му създадат проблем. Когато свали маската си, едри капки пот се посипаха от лицето му по таблото. Погледна в огледалото за обратно виждане. Нищо засега. Без да вдига крака си от газта, той се запровира през движението по широките булеварди на Атлантик Сити. Морено беше планирал бягството им до секунда. Но планът му бе отишъл по дяволите.

Рибънс завъртя волана, профуча със свирене на гуми през някакъв паркинг и навлезе в тясна странична уличка.

След по-малко от десет минути марката и моделът на колата му щяха да са известни на всеки полицейски патрул, градски или щатски, в радиус от сто километра. Трябваше да я скрие някъде, да прибере парите и да изчезне. Но преди това трябваше да се отдалечи от местопрестъплението. Едва когато излезе на булевард „Мартин Лутър Кинг“, Рибънс усети, че Дрехите му под бронежилетката са подгизнали от кръв. Опипа гръдния си кош. Куршумът беше проникнал през бронята. Макар и деформиран до неузнаваемост, той бе пробил двайсет и седемте слоя кевлар и се бе врязал в плътта. Не че го болеше. Хероинът на Морено се беше погрижил за това. Но губеше бързо кръв. Трябваше поне да промие раната и да я бинтова, ако иска да остане жив. Същинското лечение щеше да почака. Нямаше избор.