Призрак [bg]

Пискливият, дразнещ сигнал за входящ имейл отекна като електрически звънец в главата ми. Събудих се рязко и веднага посегнах към пистолета. Поех няколко пъти дълбоко въздух, докато очите ми се адаптират към бледата светлина от мониторите на охранителните камери. Погледнах към перваза на прозореца, където бях оставил ръчния си часовник. Небето навън беше черно като мастило.

Извадих пистолета изпод възглавницата и го сложих на нощното си шкафче. Дишай нормално, заповядах си аз.

Когато се успокоих, прегледах мониторите. В асансьора и на стълбищната площадка нямаше никой. Също и на стълбището и във фоайето на сградата. Единствената будна душа беше нощният пазач, който изглеждаше прекалено погълнат от книгата си, за да забележи каквото и да било друго. Сградата беше стара, десететажна, а аз живеех на осмия етаж. Апартаментите се даваха под наем, главно през зимния сезон. Сега половината бяха празни, а в останалите никой не си даваше труда да става толкова рано. Всички или спяха, или бяха заминали някъде за лятото.

Компютърът ми отново изписука.

От двайсетина години насам се занимавам с въоръжени грабежи. Параноята е част от професията ми, каквито са и купчинката фалшиви паспорти и пачките стодоларови банкноти в най-долното чекмедже на шкафа до леглото. Захванах се с този бизнес още в юношеските си години. За начало обрах няколко банки, понеже си мислех, че тръпката ще ми допадне. Не съм кой знае какъв късметлия; не твърдя, че съм и най-умният, но досега никога не съм бил залавян и разпитван и нито веднъж не са ми снемали отпечатъци от пръстите. Много съм добър в занаята. Ако съм оцелял, то е, защото винаги съм бил извънредно внимателен. Живея сам, спя сам, храня се сам. Нямам доверие на никого.

На света има може би трийсетина души, които знаят за съществуването ми, а и едва ли всички допускат, че съм още жив. Аз съм много затворен човек, и то не защото така ми харесва, а по необходимост. Нямам постоянен телефонен номер и не получавам писма. Нямам и банкова сметка, нито дългове. За всичко плащам в брой, а когато това е невъзможно, използвам набор от черни фирмени карти „Виза“, всяка регистрирана на името на различна офшорна компания. Единственият начин да се свържете с мен е да ми пратите имейл, макар да няма никаква гаранция, че ще отговоря. Всеки път когато се местя в друг град, сменям адреса на електронната си поща. Когато започна да получавам съобщения от непознати или такива, които не носят важна информация, изпичам харддиска на компютъра си в микровълновата печка, слагам някои неща в един сак и започвам отначало.