Призрак [bg]

Рибънс излезе иззад колоната, вдигна калашника до рамото си и го пусна на автоматичен огън. Без заглушител. Разчиташе на бройка, не на точност. Повечето куршуми отидоха на вятъра, но един беше достатъчен. Той попадна в гръбначния стълб на куриера, малко под сърцето. Тялото му се изви върху тротоара от силата на удара. Вътре в казиното пищяха хора.

Рибънс прескочи бетонната бариера между покрития паркинг и улицата и хукна напред. Захвърли празния пълнител, постави друг и зареди патрон в цевта. По улицата и в двете посоки не се виждаха никакви коли. Беше рано. Той държеше автомата насочен напред, в случай че на някого вътре му хрумнеше да излезе и да грабне парите преди него. Без да отделя очи от вратата на казиното, той се наведе над количката и със свободната си ръка се опита да откачи чантата с парите, която беше привързана към нея с ремъци с големи пластмасови токи. Рибънс обаче не бе предвидил колко трудно ще му е да ги разкопчае с една ръка, при това в латексова ръкавица, на четвърт грам мет, в юлската жега. Ръката му трепереше.

Морено го наблюдаваше през оптическия си мерник от отсрещната страна на улицата.

Хайде, хайде, хайде!

И тогава се включи алармата.

Мощната сирена, придружена от проблясващи във фоайето светлини, бе предназначена да се задейства при пожар и земетресение. Рибънс подскочи, но се окопити и пусна един откос през стъклените врати, за да покаже на онези вътре, че не е безопасно да се намесват. Понеже стреляше с една ръка, цевта на автомата подскочи нагоре и няколко куршума се забиха в прозорците на хотелската част, като един дори отнесе „Р“-то на неоновия надпис „Риджънси“. По тротоара се посипаха гилзи. Той извика от болка, откатът едва не му изкълчи ръката. Когато овладя оръжието, Рибънс ритна торбата с парите на тротоара, обзет от безсилен гняв. Майната му. Той насочи дулото към последната останала неразкопчана тока и реши проблема с един изстрел.

От гърлото на куриера, който лежеше по гръб на няколко метра встрани, се чуваше глухо гъргорене. Очите му следваха Рибънс. По устата му бе избила кървава пяна; кръвта бе образувала тъмночервен ореол около главата му. Рибънс вдигна чантата за скъсания ремък и я преметна през рамо. Когато минаваше покрай умиращия куриер, той се спря, погледна го, наведе автомата и изпразни пълнителя в главата му.

В далечината се чуха сирени на полицейски коли. По звука бяха на около осем пресечки разстояние. Трийсетте секунди време за реагиране бяха започнали да текат. Рибънс се затича с все сили към паркинга. Тялото му се тресеше въпреки шепата барбитурати, които бе изгълтал. Очите му гледаха безумно като на дивак. Все още по улицата не се виждаха коли. Това го улесняваше.