Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
- Автор: Пушкин Александр Сергеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Харманджиев
- Жанр: Детские стихи
Электронная книга - «Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед». Краткое содержание книги:
Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
Перейти на страницу:
Каза царят да строят
Флотата за дълъг път.
А сестрите с Бабариха
се спогледаха, решиха
пак да го разубедят —
да не тръгне той на път.
Но Салтан не ги и слуша
викна той, та ги проглуши:
„Цар ли съм, или дете?“
И уплашиха се те.
„Тръгвам“ — каза той и тропна,
и вратата силно хлопна.
Край прозореца седи
князът, леко се бразди
тихото море безмерно
и потрепва равномерно.
В синята далечина
се показаха платна —
носи се по океана
флотата на цар Салтана.
Скочи княз Гвидон, за миг
екна гръмогласен вик:
„Майко и невясто, ето
погледнете към морето,
виждате ли — хей оттам —
татко движи се насам.“
Флотата се приближава,
княз Гвидон я наблюдава;
цар Салтан стои отпред —
гледа със далекоглед.
А сестрите завистливи
с Бабариха мълчаливо
чудят се на този град,
в този остров непознат.
А топове загърмяха
и камбани заечаха;
идва на брега Гвидон,
среща царя със поклон
и сестрите завистливи
с Бабариха. И отиват,
всички към града вървят,
бавно крачат и мълчат.
Всички идват към палата,
а във брони край вратата
братя — тридесет и три,
всеки с поглед смел гори,
всички хубавци отбрани,
млади, стройни, великани,
все еднакви, все отбор,
главатар им — Черномор.
Царят тръгна към палата,
катеричка под елата
хрупка златен лешник тя
и си пее песента,
и елмазецът отбира,
във торбичка го прибира,
от черупки — златен сбор,
свети хубавият двор.
Бързат гостите нататък,
гледат, чудят се — снахата:
месец в къдрите блести,
на чело звезда пламти
стъпва гордо, величаво,
сякаш се паун задава,
със свекървата върви,
царят срещу тях възви,
разигра му се сърцето,
гледа той, познава ето,
тя е — сякаш се смрази…
и задави се в сълзи…
и прегърна той жена си,
и сина си, и снаха си,
всички да се веселят
сядат — пият и ядат.
А сестрите завистливи
с Бабариха мълчаливо
се разбягаха от срам,
но намериха ги там.
Трите всичко си признаха,
лицемерно поридаха;
царят — весел, вместо съд
пусна ги да си вървят.
Цар Салтан развесели се
и от радост понапи се.
Бях и аз там — ядох, пих,
и от нищо не вкусих.
Перейти на страницу: