Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
- Автор: Пушкин Александр Сергеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Харманджиев
- Жанр: Детские стихи
Электронная книга - «Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед». Краткое содержание книги:
Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
Перейти на страницу:
По брега отново княза
ходи, гледа — забеляза:
ето по вълните там
плува лебедът насам.
„Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен,
мълчалив, опечален?“ —
пита той, а натъжен
княз Гвидон му отговаря:
„Мъка тежка ме изгаря,
чудо имало и аз
искам да е то у нас.
Имало ела в гората,
катеричка под елата
пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,
ала лешници чудати —
със черупки чисто злато,
ядките им — чист елмаз;
вярно ли е? Знам ли аз?“
Казва лебедът на князът:
„Вярно е това, що казват,
знам го; в къщи си върви,
мъката си забрави,
ще ти служа вярна служба
зарад вечната ни дружба.“
Князът, вече ободрен,
тръгна си раэвеселен;
щом пристигна той във двора,
гледа — под ела, сред хора
катеричка — красота —
хрупка златен лешник тя,
и елмазецът отбира,
а черупките събира
и нарежда куп до куп,
и си пее — хрупа-хруп!
Насъбрали се на двора,
слушат я добрите хора.
Княз Гвидон се удиви
и зарадван промълви:
„Ех, ти, лебед — дай му, Боже,
да е весел, колко може.“
Дигна после княз Гвидон
в двора си кристален дом,
катеричката постави
там и писар й остави —
денонощно да стои,
лешниците да брои.
Вятър по море лудува,
корабче платна надува,
в сини морски ширини
пори гривести вълни,
покрай остров с бряг неравен,
покрай град голям и славен
и топове в залп гърмят —
искат кораба да спрат.
Ето слизат всички гости,
кани ги Гвидон на гости
и гощава ги добре,
пита ги — да разбере —
откъде, с какво търгуват
и в каква посока плуват.
Отговарят: „В своя път
ний кръстосахме светът,
изпродадохме ний много
донски жребци бързоноги.
А ни чака дълъг път —
ще отплуваме отвъд,
покрай острова Буяна,
в царството на цар Салтана.“
Князът казва; „Господа,
на добър пъг, без беда
през морета, океани
в царството на цар Салтана;
отнесете му поклон
и от мене — княз Гвидон.“
Сбогом гостите си взеха
и отново път поеха.
Лебедът намери пак
княза на самия брят.
Моли князът: в далнината
нещо тегли му душата…
Плесна лебедът с крила,
с капки княза пак обля,
той в муха преобрази се,
бързо полетя, изви се
между небо и море
и във корабът се свре.
Вятър весело плющи,
кораб весело лети
покрай острова Буяна,
към града на цар Салтана;
ей желаната страна
в синята далечина.
Ето слизат всички гости,
кани ги Салтан на гости
и след тях в палата пак
влезе нашият юнак.
Гледа — цял сияе в злато
цар Салтан, седи в палата
на престол, с венец и взрян,
мисли, тъжно замечтан.
А сестрите завистливи
с Бабариха, мълчаливи,
до престола му седят,
като жаби зли слухтят.
Царят гостите тогава
със богат обяд гощава,
пита дълго ли са те
плували и докъде,
как е там — добре ли, зле ли
и що чудно са видели?
Отговарят: „В своя път
ний кръстосахме светът,
там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:
има остров непознат,
в тоя остров има град
с кули, със кубета злати,
със градини, със палати;
пред двореца, под ела,
в къща, цяла от стъкла,
катеричка си живее,
чудно нещо тя умее!
Пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,
лешниците — чудновати —
със черупки чисто злато,
ядките — елмаз — искрят
и слуги над нея бдят;
чест войската й отдава;
писар честен надзирава,
деноношно там стои,
лешниците той брои;
от черупките монети
леят, а момите шетат
и насипват със елмаз
бъчви, каци — час по час.
Всички там са все богати;
няма хижи — все палати.
Там живе княз Гвидон,
той изпраща ти поклон;“
„Само да съм жив, ще ида
гост на княз Гвидон, ще видя
тоя чуден остров сам“ —
казва удивен Салтан.
А сестрите с Бабариха
се спогледаха, решиха
той да не отиде там.
И подсмива се едвам
първата сестра лукаво:
„Нищо чудно там не става. —
Помълча и пак подзе: —
Катеричката гризе
камъни и злато ражда,
купища елмаз изважда;
с туй не ще ни удивиш,
даже да ни убедиш.
Аз познавам друго чудо:
люшне се морето лудо,
забушува, закипи
и брега си потопи,
пък отлее се и в мрака
тридеоет и три юнака
прави на брега стоят
в брони като жар горят,
всички — хубавци отбрани,
млади, снажни, великани,
все еднакви, все отбор,
главатар им — Черномор.
Ако трябва да се чудя,
ей това се казва чудо.“
Умно гостите мълчат,
спор със нея те не щат.
Цар Салтан се удивява,
а Гвидон се разлютяеа,
жилна тетка си за миг
в лявото око, със вик
тя се тръшна побледняла:
бе с окото ослепяла.
Всички викат: „Дръжте, бре!“
Но дорде се разбере,
през прозорчето мухата
бръмна към далечината,
отлетя до своя дом
през морето княз Гвидон.
Перейти на страницу: