Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
- Автор: Пушкин Александр Сергеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Харманджиев
- Жанр: Детские стихи
Электронная книга - «Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед». Краткое содержание книги:
Приказка за цар Салтан, за сина му, славния и мощен юнак Гвидон Салтанович, и за хубавицата царкиня — лебед
Перейти на страницу:
Литна лебедът далече,
цял ден чакат, мръква вече,
пуст и мрачен е брегът,
гладни легнаха да спят.
Пръв царевичът се буди —
гледа, мисли и се чуди:
как нощес пред него там
е израсъл град голям
с кули и стени зъбчати
и зад тях — кубета злати —
църкви в тишина и мир,
манастир до манастир.
Майка си веднага буди,
ахка тя — и все се чуди.
Мисли той, че на шега
прави лебедът така.
Майката с сина се вдигат
към града и щом пристигат,
юрна се навън градът,
в хор камбаните ечат.
Всичко се към тях отправи:
хор църковен Бога слави;
среща ги дворецът, цял
блеснал в злато и кристал.
Всички там ги възхваляват,
на царевича поставят
княжески калпак — и княз
той им става в тоя час.
В столицата оттогава
почна той да управлява,
в дом разкошен заживя,
княз Гвидон се назова.
Вятър по море лудува,
корабче платна надува,
в сини морски ширини
пори гривести вълни.
А моряците дивят се,
върху кораба тълпят се:
там на острова познат
виждат нов чудесен град,
със кубета златоглави и
пристанище с застава.
И топове в залп гърмят,
искат кораба да спрат.
Ето слизат всички гости;
кани ги Гвидон на гости
и гощава ги добре,
пита ги — да разбере
откъде, с какво търгуват
и в каква посока плуват.
Отговарят: „В своя път
ний кръстосахме светът
и търгувахме от лани
със самури, с астрагани;
а на изток се стремим,
предстои ни да вървим
покрай острова Буяна,
в царството на цар Салтана…“
Князът казва: „Господа,
на добър път и без беда
през морето там стигнете
и на цар Салтан кажете,
че изпращам му поклон…“
Тръгват те, а княз Гвидон
тъжен гледа — ето вече
корабът се скри далече;
гледа — по вълните там
плува лебедът насам.
„Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен,
мълчалив, опечален?“ —
казва той, а натъжен,
княз Гвидон му отговаря:
„Мъка тежка ме изгаря,
тъжен съм, че в този час
за баща си мисля аз.“ —
Лебедът му казва: „Ето,
искаш ли сега в морето
да им станеш ти другар?
Превърни се на комар!“
Яхна лебедът вълната
и пред княза във водата
плесна силно със крила,
с капки княза цял обля.
В точица Гвидон смали се,
на комар преобрази се,
кораба в безкрайността
той догони, прилетя,
тихо спусна се, изви се,
в малка пукнатина скри се.
Вятър весело плющи,
кораб весело лети
покрай острова Буяна,
към града на цар Салтана;
ей желаната страна
в синята далечина.
Ето слизат всички гости,
кани ги Салтан на гости —
с тях крилатия другар
влезе при самия цар.
Гледа — цял сияе в злато
цар Салтан, седи в палата
на престол, с венец и взрян,
мисли тъжно замечтан.
А сестрите с Бабариха
се поглеждат мълком, тихо
до престола му седят,
гледат го в очи, слухтят.
Царят гостите тогава,
със богат обяд гощава,
пита дълго ли са те
плували и докъде,
как е там — добре ли, зле ли,
и що чудно са видели?
Отговарят: „В своя път
ний кръстосахме светът,
там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:
има остров с бряг висок,
залив — стръмен и дълбок;
пуст, необитаем беше,
дъб самотен там растеше,
а сега израснал град,
хубав, славен и богат,
със кубета — все от злато,
със градини и палати,
там живее княз Гвидон,
той изпраща ти поклон.“
„Само да съм жив, ще ида
гост на княз Гвидон, ще видя
тоя чуден остров сам“ —
казва удивен Салтан.
А сестрите с Бабариха
се спогледаха, решиха
той да не отиде там.
И готвачката едвам
поусмихна се лукаво
и намигна им тогава,
каза: „Интересно, да,
но не струва си труда.
Друго знам: ела в гората,
катеричка под елата
пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,
ала лешници чудати —
със черупки чисто злато,
ядките им — чист елмаз,
туй разбирам чудо аз.“
Пак се чудом чуди царят,
а от яд кипи комарът,
жилна лелка си за миг
в дясното око, със вик
тя се люшна пребледняла —
бе с окото ослепяла.
Скачат всички и крещят,
та комара да ловят.
А пък той — изтънко-тънко
през прозореца избрънка
и постигнал си целта,
през морето отлетя.
Перейти на страницу: