Опиянителното изпитание на добрия вкус
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опиянителното изпитание на добрия вкус». Краткое содержание книги:
— Трябва да се заема с изправянето на този пропуск — каза решително този Питър, който продължаваше съревнованието.
Пилешкото беше сервирано, докато се обсъждаше бутилката Лафит, която негова светлост отнасяше към 1878, а Бридън твърдеше, че е великолепна реликва от средата на седемдесетте години, наистина вече доста отлежало, но и двамата бяха съгласни, че е старо и от благороден произход.
От друга страна, що се отнасяше до Кло-Вужо, съществуваше пълно единомислие: след предварителното предложение за 1915, Питър I окончателно обяви, че принадлежи към също така достойната за уважение, макар и малко по-слаба реколта от 1911.
Специално приготвеното овнешко беше изнесено сред всеобщо одобрение и беше внесен десертът.
— Необходимо ли е — попита Питър I с лека усмивка към Питър II, който сега бъбреше щастливо: „Дяволски хубаво вино, дяволски хубава вечеря, дяволски хубав театър“, — необходимо ли е да продължаваме още този фарс?
— Ваша светлост положително няма да откаже да продължим с дегустацията — възкликна графът. — Считам, че тезата беше достатъчно подкрепена.
— Но положително няма човек, който да откаже да дегустира вино — каза Бридън, — а най-малко ваша светлост като такъв голям авторитет.
— Не и точно това — отговори другият. — Честно казано, това е вино, което не ми харесва особено. То е сладко и остро, качества, поради които всяко вино би загубило своя шанс в очите, по-скоро в устата на познавача. И с това ли се е запасил вашият изключителен баща, мистър Бридън?
Бридън поклати глава.
— Не — каза той, — не. Истинският Империал Токай надхвърля възможностите на вестникарите, при все че съм съгласен е вас — то е ужасно надценявано, моите почитания към вас, господин графе.
— В такъв случай — каза графът — веднага ще преминем към последното питие. Признавам, че възнамерявах да озадача господата с местен продукт, но тъй като единият съперник, изглежда, се е самоизключил, брендито ще бъде подходящ завършек на поредицата от добри вина.
В малко неловко мълчание огромните кълбовидни чаши бяха поставени на масата, скъпоценните капки бяха внимателно налети във всяка от тях и леко разлюлени, за да отделят букета.
— Това е старо дамско френско бренди — каза Питър I, чието дружелюбие се бе възвърнало от омаята. — Половинвековно, предполагам.
— Липсва топлота в похвалите ви — отговори Бридън, — това е брендито… брендито на брендитата … изключителното … несравнимото … истинският Наполеон. На него трябва да му се отдава почит като на император.
Той се изправи на крака със салфетка в ръка.
— Сър — обърна се графът към него. — От дясната ми страна е седнал най-достойният за уважение познавач на вина, но вие сте неповторим. — Той махна на Пиер, който внесе тържествено отвитите вече празни бутилки — от непретенциозното Шабли до величествения Наполеон с имперския печат, гравиран върху стъклото. — Всеки път вие бяхте прав относно реколтата и годината. Не може да има в света и шест души с небце, чувствително като вашето, и аз мислех, че поне един от тях е англичанин. Не бихте ли ни направили този път честта, като ни назовете вашето истинско име.
— Няма значение какво му е името — каза Питър I. Той се изправи. — Горе ръцете! Всички, всички! Графе, формулата!
Ръцете на Бридън направиха рязко движение нагоре, все още стискайки салфетката. От белите и гънки изскочи пламъче и изстрелът улучи револвера на другия точно между спусъка и цевта, взривявайки пълнителя, като доста силно повреди кристалния полилей. Питър I остана прав; разтърсваше схванатата си ръка и ругаеше.
Бридън не го изпускаше от погледа си, като същевременно дебнеше Питър II, чиито розови видения бяха разпръснати от изстрела и сега като че ли се мъчеше да си възвърне агресивността.
— Тъй като изглежда, че забавленията започнаха да стават доста буйни — забеляза Бридън, — може би ще бъдете така добър, графе, да претърсите тези господа за други огнестрелни оръжия. Благодаря ви. А сега защо отново да не седнем и се заемем с бутилката?
— Вие … вие … сте… — изръмжа Питър I.
— О, името ми действително е Бридън — каза весело младият човек. — Аз мразя измислените имена. Също като чуждите дрехи, те никога не изглеждат по мярка. Питър Дет Бридън Уимзи — е, малко длъжко и прочие, но е удобно, като се вземе на части. Аз също имам и паспорт, и всичко останало, но не ги представих, тъй като тук те изглеждат малко дискредитирани, така да се каже. А що се отнася до формулата, мисля, че е най-добре да ви дам личен чек за нея — изглежда, всякакви хора могат да се разхождат и да размахват банкноти от Банк ъф Ингланд. Лично аз мисля, че цялата тази тайна дипломатическа дейност е грешка, но за това отговаря Военното министерство. Предполагам, че всички сме донесли еднакви препоръки. Да, имахте право. Някой умен човек, изглежда, много успешно се е продал на две места едновременно. А на вас не са ви липсвали преживявания, докато всеки е мислел другия за мен.