Опиянителното изпитание на добрия вкус
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опиянителното изпитание на добрия вкус». Краткое содержание книги:
Графът кимна и се обърна към Бридън.
— Може би и за вас, господине, представлява интерес да дадете своето мнение — предложи той с изключителна вежливост, проявявана към обикновения човек в обществото на експертите.
— Предпочитам да не поставям предел, който по-късно няма да бъда в състояние да достигна — отговори Бридън малко лукаво. — Зная, че е 1915, тъй като случайно видях етикета.
Питър II изглеждаше малко смутен.
— В бъдеще ще уредим нещата по-добре — каза графът. — Извинете ме. — Той се оттегли на неколкоминутно съвещание с иконома си, който не след дълго се върна, за да изнесе стридите и да внесе супата.
Следващият кандидат за вниманието на дегустаторите пристигна, увит до гърлото в бяла ленена кърпа.
— Ваш ред е да говорите първи, господине — обърна се графът към Питър II. — Разрешете ми да ви предложа една маслина за прочистване на небцето. И без да бързате, моля. Дори и за най-превъзходните политически цели към доброто вино не бива да се отнасяме с неуважение.
Този укор не беше излишен, тъй като след предварително отливане Питър II беше поел по-голяма глътка от крепкото бяло великолепие. Под присмехулния поглед на Питър I той доста забележимо се оклюма.
— Това е … това е Сотерн — започна той и спря. След това, набирайки кураж от усмивката на Бридън, каза по-уверено: — Шато Икем, 1911. — аха! — кралицата на белите вина, сър, по думите… е, не мога да се сетя как се казваше. — И той предизвикателно пресуши чашата си.
Интересна гледка представляваше лицето на графа в момента, когато той откъсваше хипно-тизирания си поглед от Питър II, за да го насочи към Питър I.
— Ако изобщо е трябвало да бъда превъплътен от някого — тихо промърмори последният, — щях да бъда поласкан, стига само това да беше извършено от човек, за когото всички бели вина не са едно и също нещо. Е, добре, сър, тази възхитителна реколта е, разбира се, Монтраше от, чакайте да помисля — той придирчиво задържа виното върху езика си, — 1911. И е извънредно изкусително вино, макар да ми се струва, моите уважения към вас, господин графе, мъничко сладни и като че ли не би трябвало да заема това място в менюто. Действително не бих казал, че с това превъзходно консоме вино с по-сладка жилка е неподходящо, но според моето скромно мнение то щеше да се покаже в по-благоприятна светлина с десерта.
— Виждате ли — каза Бридън с невинен вид, — това само показва как човек може да се подведе. Ако аз нямах това преимущество — вещото мнение на лорд Питър, защото този, който може да да сбърка Монтраше със Сотерн, действително не бива да има каквито и да е претенции за името Уимзи, — аз бих се произнесъл не за Монтраше-Ене, а за Шьовалие-Монтраше от същата година, което е съвсем малко по-сладко, но несъмнено, както казва ваша светлост, фактът, че го пием със супата, го прави да изглежда малко по-сладко, отколкото е в действителност.
Графът му отправи остър поглед, но се въздържа от коментар.
— Вземете си още една маслина — любезно предложи Питър I. — Не можете да отсъдите достойнствата на едно вино, ако умът ви е зает с друг букет.
— Безкрайно ви благодаря — каза Бридън. — Това ми напомня … — И той се впусна в една доста безсмислена история за маслини, която продължи, докато ядяха супата, и запълни промеждутъка до внасянето на великолепно сготвената писия.
Погледът на графа следеше доста замислено бледото кехлибарено вино, докато то се лееше в чашите. Бридън вдигна чашата към носа си по приетия начин и лицето му леко пламна. Още при първата глътка той се обърна възбудено към домакина.
— Боже мой, сър… — започна той. Вдигнатата ръка го предупреди да замълчи. Питър I отпи, пое дълбоко въздух, отпи отново и сви вежди. Питър II вече явно се беше отказал от претенциите си. Той пиеше жадно, с лъчезарна усмивка и намаляващо чувството за реалност.
— Е, господине? — запита внимателно графът.
— Това положително е бяло рейнско вино — най-прекрасното от този вид, което изобщо някога съм вкусвал, — но трябва да призная, че засега не мога точно да го определя — каза Питър I.
— Не можете ли? — запита Бридън. Сега гласът му беше станал меден — сладък и тръпчив едновременно. — И другият господин ли не може? И все пак, струва ми се, че бих могъл да определя и района, в който го произвеждат, с точност до няколко километра, въпреки че едва ли съм се надявал да намеря сега това вино във френска изба. Бяло рейнско вино е, както казва ваша светлост, и при това — Йоханисбергер. Не плебейският родственик, а истинският Шлос Йоханисбергер от лозята на самия замък. Ваша светлост може да го е пропуснал (а това е голяма загуба за вас) през военните години. Баща ми се беше запасил с известно количество една година преди да почине, но изглежда, че херцогските изби в Денвър са били не така добре снабдени.