Опиянителното изпитание на добрия вкус
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опиянителното изпитание на добрия вкус». Краткое содержание книги:
Явно лакеят не знаеше какво да направи.
— Може би господинът е в състояние да покаже документите си за самоличност — предложи той.
— Макар да е малко необичайно при частно посещение препоръките да се представят на прага — отговори негова светлост с непроменено добро настроение, — аз не възразявам ни най-малко. Ето паспорта ми, ето позволителното за престой, издадено в Париж, ето визитната ми картичка, а ето и част от кореспонденцията, адресирана до мен в хотел „Мьорис“ в Париж, до апартамента ми на улица „Пикадили“ в Лондон, до Марлборо Клъб в Лондон и до дома на брат ми в Кингс Денвър. Това достатъчно ли е?
Лакеят разгледа документите внимателно, като позволителното за престой му направи особено силно впечатление.
— Изглежда, има някаква грешка — неуверено промърмори той. — Ако господинът ме последва, ще известя господин графа.
Те изчезнаха зад сгъваемата врата в дъното на салона и Бридън беше оставен сам.
„Доста ричмондовци днес — позова се на Шекспир той, — и всеки един от нас е по-безскрупулен от неочаквания си съперник. Случаят очевидно налага изключително деликатен подход.“
След десетина минути в библиотеката на графа, трескави по преценка на очакващия, лакеят отново се появи и го потърси.
— Господин графът изпраща своите почитания. Моля господина да заповяда оттук.
Бридън влезе в стаята с уверена стъпка. Беше успял да овладее положението. Графът, слаб възрастен човек с изцапани от химикалите пръсти, седеше объркан зад бюрото си. В две кресла седяха двамата лордове. Бридън забеляза, че докато лордът от влака (когото той мислено нарече Питър I) запази невъзмутимата си усмивка, то Питър II (този от реното) беше пламнал и имаше възмутения вид на оскърбен англичанин. Двамата мъже външно много си приличаха — светлокожи, слаби и дългоносн, с трудно определимите сковани черти, които преобладават в обществото на англосаксонци от добро потекло.
— Мистър Бридън — каза графът, — очарован съм, че имам удоволствието да се запозная с вас и съжалявам, че трябва веднага да се обърна към вас за услуга колкото странна, толкова и важна. Представили сте ми препоръчително писмо от вашия братовчед лорд Питър Уимзи. Ще бъдете ли сега така добър да ме осведомите кой от тези господа е именно лордът?
Бридън плъзна погледа си от единия претендент към другия, преценявайки кой отговор би послужил най-добре на собствените му цели. Поне един от мъжете в тази стая притежаваше застрашителен интелект и опит в разобличаването на измамници.
— Е? — каза Питър II. — Ще потвърдите ли самоличността ми, Бридън?
Питър I изтегли цигара от сребърна табакера.
— Съучастникът ви не изглежда много добре подготвен за ролята си — забеляза той, отправяйки спокойна усмивка към Питър II.
— Господин графе — каза Бридън, — извънредно много съжалявам, но аз не мога да ви помогна по този въпрос. Моето познанство с братовчед ми, както и вашето, беше създадено и поддържано изцяло чрез кореспонденция по тема от общ интерес. А и професията ми ме е направила непопулярен сред родствениците ми.
Отнякъде се чу съвсем лека въздишка на облекчение. Фалшивият Уимзи, който и да беше той, беше спечелил отсрочка. Бридън се усмихна.
— Превъзходен ход, мистър Бридън — каза Питър I, — но той едва ли ще обясни… Разрешете. — Той взе писмото от ръката на колебаещия се граф. — Но едва ли ще обясни факта, че мастилото на това препоръчително писмо с дата отпреди три седмици и досега не е съвсем засъхнало… въпреки че ви поздравявам за извънредно приемливата имитация на почерка ми.
— Щом вие можете да подправяте моя почерк — каза Питър II, — то същото може да направи и този мистър Бридън. — И през рамото на двойника си той прочете писмото:
„Господин графе,
Имам честта да Ви представя моя приятел и братовчед мистър Дет Бридън, на когото, както научавам, предстои да пътешествува във Франция из Вашия край. Той много силно желае да разгледа Вашата интересна библиотека. При все че е журналист по професия, той действително разбира от книги.“
— Аз съм очарован да чуя за първи път, че имам такъв братовчед. Според мен това е журналистически номер за получаване на интервю, господин графе. На Флийт Стрийт, изглежда, са добре осведомени относно нашите семейни имена. Може би там са също така добре информирани и за целта на моята визита в Мон Суси.
— Ако имате предвид това, че Британското правителство иска да получи формулата на дьо Рьой за боен газ, то аз мога да отговарям за моята собствена осведоменост, въпреки че вероятно другите от Флийт Стрийт са по-малко осведомени — каза самонадеяно Бридън. Стреснат малко от неволната си грешка, сега той мереше думите си повнимателно. Острият поглед и детективски способности на Питър I го смущаваха много повече от язвителния език на Питър II.