Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 150
Перейти на страницу:

Но не успях да разколебая мнението на Тинто с тези доводи, изградени, както той се изрази, на лъжлива предпоставка. Дик възрази:

— За съчинителя на романси13 описанието изпълнява ролята на рисунъка и колорита за художника. — Думите са също багри и ако писателят ги употребява с нужното умение, всяка сцена, която той ще извика пред мисления взор на читателя, ще бъде не по-малко ярка от яснотата, с която живописецът би я представил пред погледа на зрителя, осъществена като гравюра или платно. И в двата случая законите са едни и същи; прекаленото увлечение по диалога, тази многословна и отегчителна форма, доведе до смесване на художественото повествование с драмата — съвсем различен вид литературно съчинение, в което диалогът е самата основа, защото, като изключим репликите, всичко останало — костюмите, лицата, движенията на артистите — е предназначено за окото. Няма нищо по-скучно от дългото повествование, написано под формата на драма — продължи Дик, — и всеки път, когато ти прекъснеш повествованието с дълги разговори, като го приближаваш към този жанр, то става сдържано и неестествено; освен това изгубваш способността да привлечеш вниманието на читателя и да възбудиш въображението му, а във всички други случаи смятам, че сравнително добре успяваш да се справиш.

Поклоних се в знак на благодарност за комплимента, изречен навярно с единствената цел да бъде облекчаващ лек, и незабавно изявих готовност да напиша — или поне да се опитам да напиша — роман в стил по-близък до гореописаните правила, където героите ще действуват повече, а ще говорят по-малко, отколкото във всички досегашни мои литературни опити. Дик кимна одобрително и прибави с покровителствен тон, че като награда за моето покорство ще дари на музата ми сюжет, който преди време много го заинтригувал, предвид на неговото собствено изкуство.

— Ако се вярва на легендата — допълни той, — тази история наистина е достоверна; обаче оттогава са изминали над сто години и е разумно да се усъмниш в точността на малките детайли на сюжета.

Изрекъл тези думи, Тинто отвори папката си и извади една рисунка; това била скицата, както ми обясни, на бъдеща картина с размери четиринадесет на осем фута14. Тази скица, майсторски интерпретирана, както биха се изразили специалистите, изобразяваше старинна зала, уредена и обзаведена, казано на съвременен език, според вкуса на елизабетинската епоха15. Светлината, проникваща в стаята през горната половина на висок прозорец, падаше върху женска фигура с необикновена хубост; жената сякаш бе застинала в безмълвно отчаяние, очаквайки изхода от спора между други две лица — млад мъж във вандайковски костюм16 от времето на крал Чарлс I Стюарт и друга жена, която, ако се съди по възрастта и сходството в чертите, беше майка на първата. Младият мъж, с израз на поругана гордост — това личеше по отметнатата му глава и протегнатата напред ръка, — не толкова молеше, колкото настояваше за нещо, което му принадлежи по право, пред по-възрастната жена, а тя го слушаше с явно неудоволствие и гняв.

Тинто ми показа тази скица със загадъчен възторг в душата си: гледаше я с такава наслада, с каквато любящият родител гледа своя многообещаващ син, предвкусвайки високото място, което ще заеме детето му в света, и как то ще прослави бащиното име. Отпьрво подържа рисунката в изпънатата си ръка, сетне я поднесе по-близо и накрая я сложи върху скрина, затвори долните капаци на прозореца, защото падащата отгоре светлина му изглеждаше по-подходяща, отстъпи няколко крачки, като накара и мен да се отдръпна с него, заслони с длан очи, за да навлезе по-дълбоко в същността на темата, и свърши с това, че похаби една детска тетрадка, навивайки я на тръба, както постъпват любителите. Долових, че степента на възторга ми не съответствува на неговите очаквания.

— Мистър Патисън — възкликна живо той, — винаги съм мислел, че си надарен с добро око!

Признах, че не съм лишен от нормално зрение.

— И все пак, кълна се в честта си, ти си се родил слепец, щом не можа от пръв поглед да разбереш сюжета и смисъла на тази скица. Не се готвя да хваля работата си, оставям това на другите; съзнавам недостатъците си; рисунъкът и колоритът още са далеч от съвършенството, макар да се надявам, че след време ще станат по-добри в резултат на практиката. Но композицията, позите и изражението на лицата — нима те не разказват цялата история на всеки, който погледне тази скица? Ако успея да нарисувам моята картина, без да принизя първоначалния си замисъл, името Тинто вече няма да бъде замъглявано от завист и интригантство.

вернуться

13

Тук авторът има предвид литературно произведение в проза, в което реалистичното се преплита с романтичното и фантастичното при голямо идеализиране на герои, обстановка и събития. — Б.пр.

вернуться

14

Един фут (стъпка) е равен на 30,48 см. — Б.пр.

вернуться

15

Периодът, през който е била на трона английската кралица Елизабет I Тюдор — втората половина на шестнадесети век. — Б.пр.

вернуться

16

Облеклото на изобразяваните от прочутия фламандски художник представители на английската аристокрация от първата половина ла XVII век. — Б.пр.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)