Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Твоята скица много ми харесва — казах аз. — но за да мога да я оценя напълно, ще трябва да ме запознаеш със сюжета; необходимо е да зная за какво се разказва.
— Тъкмо това ме възмущава — отговори Тинто. — Ти толкова си свикнал с тези бавно наслагващи се, сиви подробности, че си изгубил способността за мигновено и живо прозрение, което проблясва в ума и ни кара, виждайки някоя картина, която отразява изразително и точно определен момент от живота на героите, да отгатнем по техните пози и лица не само миналото и настоящето им, но и — открехвайки завесата на бъдещето, — да узнаем това, което ги очаква занапред.
— Тогава според теб, любезни Дик, живописта превъзхожда маймуната на прочутия Хинес де Пасамонт, която не си пъхала носа в нищо по-далечно от миналото и настоящето. И друго: живописта превъзхожда дори самата природа, от която черпи сюжетите си, защото, смея да те уверя, любезни Дик, че и да можех да надникна в тази елизабетинска зала и да съзра с очите си представените от теб хора, пак нямаше на йота да проумея техните истории и нямаше да вникна по-дълбоко, отколкото сега, когато гледам тази твоя скица. Наистина, ако се съди по разнежения поглед на младата жена и по грижливостта, с която си изрисувал стройния крак на младежа, мога да предположа, че става дума за любов.
— И ти наистина ли ще допуснеш едно такова смело предположение? — каза Тинто. — А страстта, с която този пламтящ от гняв младеж брани правата си; покорното, безмълвно отчаяние на младата жена; мрачният вид на по-възрастната дама, чийто поглед макар да ни подсказва, че тя чувствува неправотата си, изразява и твърда решителност да не отстъпва от намеренията си…
— Ако лицето на тази дама изразява всички тези чувства, драги Тинто — прекъснах го аз, — твоето умение на живописец може да се мери само с драматичния талант на мистър Пъф от „Критикът“17, който предава цяла сложна фраза само чрез изразителното поклащане на главата на лорд Бърли18.
— Скъпи мой Питър — отвърна Тинто, — ти, както виждам, си непоправим; все пак аз ще се отнеса снизходително към недосетливостта ти и няма да те лиша от удоволствието да разбереш картината ми, а едновременно с това и да спечелиш тема за твоето перо. Трябва да узнаеш в такъв случай, че миналото лято, когато правех скици в Ийст Лодиан и в Берикшир, не устоях на съблазънта да посетя Ламермурските планини, където, както се говори, са се запазили някои останки от минали времена. Особено силно впечатление ми направиха развалините на един старинен замък и там някога се е намирала тази, както ти я нарече, елизабетинска зала. Отседнах за два-три дни в близката ферма, а старата стопанка на тази ферма добре познаваше историята на замъка и събитията, случили се в него. Едно от тях ми се стори така интересно и необикновено, че мигом бях раздвоен в желанието си да нарисувам старинните руини на фона на планинския пейзаж и да отразя в исторически аспект необикновените събития, за които бях научил. Ето записките ми. — И с тези думи Дик ми подаде връзка листа, на които сред карикатури и скици на кули, мелници, едновремешни фронтони и гълъбарници личаха редове, нахвърлени ту с молив, ту с перо.
Заех се, доколкото ми бе възможно, да разгадавам същността на ръкописа и като почерпих от него историята, която сега предлагам на моите читатели, се опитах, следвайки макар само отчасти съвета на приятеля ми Тинто, да я облека в описателна, а не в драматична форма. И все пак слабостта ми към диалога понякога вземаше връх и тогава героите ми както множеството подобни на тях лица в бъбривия ни свят, започваха да се увличат в разговори вместо в действия.
ВТОРА ГЛАВА