Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 150
Перейти на страницу:

Лорд Рейвънсууд, наследникът на обеднелия род, не желаеше да се примири с новото си положение. След междуособната война от 1689 година той се оказа между победените; обвиниха го в измяна към отечеството и макар да не изгуби живота и имуществото си, бе лишен от титла, задето опетнил честта си. Продължиха да го наричат лорд Рейвънсууд, но само от учтивост.

Въпреки че изгуби титлата и някогашното богатство на своите прадеди, Алън Рейвънсууд запази гордостта и буйния им нрав и тъй като смяташе за виновник за падението на своя род една конкретна личност, бе изпълнен с несдьржана омраза към нея. Тази личност бе откупила не само замъка, но и всичките владения на бившите му собственици, от които бе лишен сега наследникът Алън Рейвънсууд. Новият стопанин произхождаше от много по-малко древен род, който беше придобил богатство и политическо влияние по време на гражданската война. Получил юридическо образование, той достигна високи държавни длъжности и минаваше за човек, който умее да лови риба в мътните води на държавата, раздирана от разпри и управлявана от наместници; той наистина много умело бе натрупал огромно състояние в тази разорена страна и като знаеше цената на богатството, а също и начините да го придобива, ловко използуваше двете средства за засилване на своето влияние и мощ.

Надарен с такива качества и способности, този човек беше опасен противник за буйния и безразсъден Рейвънсууд. Дали Рейвънсууд наистина имаше основание за омразата, която изпитваше към новия стопанин на своя родов замък — по това имаше различни мнения. Според някои единствената причина за враждата бил отмъстителният и злобен нрав на лорд Рейвънсууд, който не можел да се примири, че земите и замъкът на прадедите му са в чужди ръце, макар да ги бе изгубил при честна и законно извършена продажба; но повечето хора, склонни да ласкаят богатите, когато са пред тях, и да ги осъждат зад гърба им, бяха на друго мнение. Те твърдяха, че лорд-пазителят на печата (тъй като въпросният сър Уилям Аштън бе достигнал този висок държавен пост), преди да придобие замъка Рейвънсууд, имал някакви парични отношения с бившия му притежател; и тутакси, сякаш съвсем неволно и без да потвърждават нищо, задаваха въпроса коя от двете страни е по-вероятно да е имала предимство, за да реши в своя полза споровете, възникнали в резултат на тези сложни парични взаимоотношения: сър Аштън, хладнокръвният адвокат и умел политик, или холеричният, необуздан и вироглав Рейвънсууд, въвлечен от сър Аштън във всевъзможни юридически капани и уловки.

А обществените отношения в Шотландия даваха храна за такива подозрения. „В онези дни нямаше цар в Израил.“19 След като Джеймс VI напусна Шотландия, за да приеме по-богатата и по-могъща корона на Англия, шотландската аристокрация се раздели на враждебни групи, които се сменяха на власт една след друга в зависимост от това, доколко успяваха интригите им в Сейнтджеймския двор20. Бедствията, породени от тази система на управление, напомняха нещастията, сполетели ирландските селяни, които арендуваха земите на имения, чиито собственици не живеят в Ирландия. В страната нямаше върховна власт, общите интереси на която да съвпадат с народните интереси и към която притесняваните от местните тирани да се обърнат за милост или правосъдие. Колкото бездеен или егоистичен да бе монархът, колкото и да се стремеше той към самовластие, все пак в една свободна страна личните му интереси така се преплитат с интересите на поданиците му, а вредните последици от злоупотребите са толкова очевидни и неизбежни, че здравият разум го подтиква да се погрижи да има еднакво за всички правосъдие и да заздрави престола въз основа на справедливостта. Ето защо дори владетелите, известни като узурпатори и тирани, се оказваха ревностни защитници на каузата „правосъдие за всички“, при властвуването на които не се накърняваха личните им интереси и тяхното могъщество.

вернуться

19

Цитат от Библията. — Б.пр.

вернуться

20

Резиденцията на английските крале по онова време. — Б.пр.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)