Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Нънли сънливо вдигна глава, но като че ли не забеляза нищо странно. Това беше проблемът с простосмъртните. Вълшебна мъгла скриваше истинския външен вид на чудовищата и боговете и затова смъртните виждаха само това, което можеха да си обяснят. На треньора сигурно му се струваше, че няколко по-едри деца разпердушинват по-малките, както си му е редът. Останалите вероятно виждаха как приятелите на Мат Слоун се готвят да ни замерят с гранати. (Нямаше да е за първи път.) Така или иначе, осъзнавах как никой не си дава сметка, че сред нас има истински кръвожадни човекоядци.
— Хмм… — измърмори треньорът. — Честна игра, момчета, без мръсни номера.
После отново заби нос в списанието.
Трошачът на кости хвърли гюлето си към мен. Отскочих настрани и пламтящата бронзова комета прелетя покрай рамото ми.
— Кори!
Тайсън го издърпа иззад успоредката секунда преди топката да експлодира в нея. Разхвърчаха се димящи парчета.
— Бягайте! — извиках на съотборниците си. — От другата врата!
Те хукнаха към съблекалните, но Побойникът вдигна ръка и вратата се затръшна.
— Никой няма да мръдне оттук, докато не свърши играта — изрева той. — А играта няма да свърши, докато не ви изядем!
Той метна огнена топка. Момчетата се пръснаха като пилци и тя проби огромен кратер в пода на салона.
Посегнах да извадя Въртоп, който винаги ми беше в джоба, и едва тогава осъзнах, че бях по шорти. Нямах джобове. Въртоп беше в джинсите ми в съблекалнята. А вратата на съблекалнята беше затворена. Бях напълно беззащитен.
Нова огнена топка полетя към мен. Тайсън ме бутна настрани, но взривната вълна ме застигна. Озовах се на пода, замаян от пушека, тениската ми тлееше на няколко места. Двама великани се взираха кръвожадно в мен.
— Месо! — изръмжаха те. — Месо от герой за обяд!
Те едновременно се прицелиха в мен.
— Трябва да помогна на Пърси! — извика Тайсън и скочи пред мен. В същия миг великаните хвърлиха топките.
— Тайсън, недей! — опитах се да го спра, но вече беше късно.
Двете топки се стовариха върху него… Не, той ги беше хванал! Тайсън, който беше толкова пипкав, че постоянно трошеше епруветки в лабораторията и чупеше катерушките на двора, беше успял да хване летящите с хиляда километра в час нажежени гюлета. Без да се мае, той веднага ги метна обратно към изненаданите ни врагове и бронзовите топки се стовариха в гърдите им.
— Аааа!
Великаните изчезнаха в огнени стълбове — категорично доказателство, че наистина бяха чудовища. Чудовищата не умираха, а просто се разпадаха на пушек и прах. Така поне героите не трябваше да се занимават с чистене след битка.
— Братята ми! — изрева Побойникът. Стисна юмруци и татуировката му се раздвижи. — Ще си платиш за това!
— Тайсън! — извиках. — Пази се!
Ново гюле се носеше към нас. Тайсън едва успя да го отбие настрани. То прелетя над главата на треньора Нънли и се приземи върху пейките с оглушителен трясък.
Измежду димящите кратери на пода се щураха и пищяха деца. Други удряха по вратата и викаха за помощ. Слоун стоеше в средата на салона като вкаменен и смаяно гледаше как смъртоносните гюлета летят покрай него.
Треньорът Нънли все така не виждаше нищо. Почука по слушалката на слуховото си апаратче, явно от взривовете беше доловил някакво пращене в ушите си, но не вдигна глава от списанието.
Бумтенето сигурно отекваше в цялото училище. Все някой щеше да дойде да ни помогне — директорът, полицията.
— Ще победим! — изрева Побойникът. — Ще оглозгаме кокалаците ви!
Помислих си, че явно прекалено се вживяваше в играта, но преди да успея да си отворя устата да му го кажа, той вдигна ново гюле. Останалите великани последваха примера му.
Това беше краят. Тайсън нямаше как да спре всичките топки едновременно. И без това ръцете му сигурно пече бяха сериозно обгорени. Без меча ми…
Хрумна ми една налудничава идея.
Хукнах към вратата на съблекалнята.
— Дръпнете се! — заповядах. — Махнете се от вратата!
Зад гърба ми избухнаха нови взривове. Тайсън беше метнал обратно две от гюлетата и беше превърнал в прах двама от великаните.
Оставаха още двама.
Една топка се понесе право към мен. Насилих се да изчакам и в последната секунда се метнах настрани, а огненото гюле се стовари върху вратата на съблекалнята.
Много добре знаех, че във всяка момчешка съблекалня се събират достатъчни газове, за да предизвикат експлозия, така че изобщо не се изненадах, когато огнената топка възпламени всичко в едно огромно бууум!
Стената се срути. Из целия салон се разлетяха парчета от шкафчета, чорапи, ленти и най-различни други гадости.