Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Не беше глупак. В политиката на светлооките, за съжаление, да си средно интелигентен минаваше за недостатък. Докато се хранеха, мълчанието се проточи и стана неловко. На няколко пъти кралят вдига поглед, като че искаше да каже нещо, но все се връщаше към супата си. Сякаш се боеше от Ясна.
— А как е внучката Ви, Ваше Величество? — попита най-сетне Ясна. — Възстановява ли се бързо?
— Много е добре, благодаря — отговори Таравангян, облекчен от подхващането на разговора. — Макар че сега избягва по-тесните коридори в Конклава. Наистина искам да Ви благодаря за помощта.
— Винаги изпитвам удовлетворение да помогна, Ваше Величество.
— Ако можете да ме извините, ардентите нямат високо мнение за Вашата помощ — рече Таравангян. — Разбирам, че темата е деликатна. Може би не трябваше да го споменавам, но…
— Не, чувствайте се свободен — отговори Ясна, докато похапваше малка зелена репичка. — Не се срамувам от избора си.
— Значи ще простите любопитството на стареца?
— Винаги прощавам любопитството, Ваше Величество. Намирам го за едно от най-искрените чувства.
— Добре тогава. Къде го намерихте? — попита Таравангян и посочи Превръщателя, покрит от Ясна с черна ръкавица. — Как го опазвате от светилищата?
— Ваше Величество, някой би преценил, че подобни въпроси са опасни.
— Вече се сдобих с нови врагове, когато Ви приех тук.
— Ще Ви бъде простено — отговори Ясна. — Зависи от избраното от Вас светилище.
— Ще ми бъде простено? На мен? — Старият крал като че се позабавлява от тази мисъл и за миг на Шалан й се стори, че може да прочете по лицето му дълбоко съжаление. — Няма такава вероятност. Но това е съвсем друго нещо. Моля Ви. Държа на своите въпроси.
— А аз държа на уклончивостта си, Ваше Величество. Съжалявам. Прощавам Ви любопитството, но не мога да го удовлетворя. Това са мои тайни.
— Разбира се, разбира се — продума кралят с неудобство. — Сега сигурно ще решите, че донесох обяда, само за да Ви питам за фабриала.
— Значи имате и други намерения?
— Да. Разбирате ли, чувал съм най-прекрасни неща за уменията на Вашата повереница в рисуването. Помислих, че може би… — Той се усмихна на Шалан.
— Разбира се, Ваше Величество — откликна Шалан. — С радост ще Ви нарисувам.
Кралят засия в усмивка, когато тя се изправи, остави храната си недоядена и започна да си събира нещата. Хвърли поглед на Ясна, но нейното лице беше непроницаемо.
— Какво предпочитате? Просто портрет на бял фон или в по-широка перспектива?
— Може би трябваше да почакате да свършим с обяда, Шалан? — остро рече Ясна.
Шалан се изчерви и се почувства глупаво заради ентусиазма.
— Разбира се.
— Не, не — намеси се кралят. — Готов съм. Една скица на по-широк фон ще е отлична, дете мое. Как бихте желали да седна? — Плъзна стола си назад, настани се и се усмихна като дядо.
Шалан примигна и запечата образа му в ума си.
— Отлично, Ваше Величество. Можете да се върнете към обяда си.
— Не трябва ли да седя неподвижно? И преди съм позирал за портрети?
— Всичко е наред — увери го Шалан и седна.
— Добре — отвърна кралят и се приближи до масата. — Приемете искрените ми извинения, че Ви карам да ползвате тъкмо мен като предмет на Вашето изкуство. Сигурен съм, че моето лице не е сред най-впечатляващите, които сте изобразявали.
— Не говорете така — каза Шалан. — Художникът има нужда тъкмо от лице като Вашето.
— Наистина ли?
— Да, ко… — Шалан спря. За малко да подхвърли: Да, кожата прилича на пергамент и от нея ще излезе идеално платно. — … имате такъв хубав нос и набраздено от бръчки мъдро чело. Ще се получи особено впечатляващо с черен въглен.
— А, добре тогава. Започвайте. Макар че още не мога да разбера как ще работите, без да позирам.
— Сиятелната Шалан има неповторим талант — вметна Ясна. Шалан започна скицата.
— Предполагам, че трябва да има! — отговори кралят. — Видях рисунката, която е направила за Варас.
— Варас ли?
— Той е помощник на отговорника за колекциите в Паланеума — обясни Таравангян. — Пада ми се далечен братовчед. Казва, че служителите са очаровани от Вашата млада повереница. Как я намерихте?
— Неочаквано. И с нужда от образование.