Пътят на кралете (том II)

Не бива да се въвличаш, каза си Шалан и се намести по-удобно с книгата и бележките си. Целта ти не е да променяш света. Целта ти е да защитиш братята и дома си.

И все пак трябваше да се покаже добра ученичка. А това й даде основанието да потъне в четене в продължение на два часа, докато не я прекъсна шумът от стъпки в преддверието. Вероятно слугите носеха обеда. Ясна и Шалан често се хранеха на балкончето.

Щом долови аромата на ястията, стомахът на Шалан се обади и тя с радост остави книгата настрани. По време на обед обикновено скицираше. Въпреки пренебрежението си към изобразителните изкуства, Ясна насърчаваше това. Каза, че високопоставените мъже често намират женските умения в графиката и живописта „съблазнителни“ и затова Шалан трябва да поддържа дарбата си, пък дори само за да е по-привлекателна за ухажорите.

Шалан не знаеше да се обижда ли от това. И какво разкриваше за намеренията на самата Ясна за женитба фактът, че тя не си правеше труда да се занимава с по-подобаващите женски изкуства като музиката и рисуването?

— Ваше Величество — продума Ясна и бързо се изправи.

Шалан се сепна и рязко погледна през рамо. Старият крал на Карбрант, облечен във великолепните си оранжево-бели одежди със сложна бродерия, стоеше на прага. Шалан пъргаво стана.

— Сиятелна Ясна — отвърна кралят. — Прекъсвам ли нещо?

— Вашата компания никога не е прекъсване, Ваше Величество — рече Ясна. Трябва да беше изненадана като Шалан, ала нито за миг не показа неудобство или стеснение. — Бездруго скоро щяхме да обядваме.

— Знам, Ваше Сиятелство — отговори Таравангян. — Надявам се, няма да имате нищо против, ако се присъединя към вас. — Няколко слуги започнаха да внасят храна и маса.

— Съвсем не, Ваше Величество.

Слугите пъргаво подредиха и застлаха две различни покривки на масата, за да разделят местата за двата пола. Затиснаха двата полукръга — червено за краля, синьо за дамите — с тежести по средата. После сервираха покрити блюда: бистро студено задушено от сладки зеленчуци за жените и пикантна яхния за краля. За обед карбрантците предпочитаха супа.

Шалан се изненада, че сервират и на нея. Баща й никога не се хранеше на една трапеза с децата си — дори и тя, неговата любимка, беше отпратена на своя маса. Когато Ясна седна, Шалан я последва. Стомахът й отново се развълнува и кралят ги подкани да започват да се хранят. Движенията му бяха тромави в сравнение с елегантността на Ясна.

Скоро Шалан вече се хранеше с удоволствие — грациозно, както подобава на дама, със скритата ръка в скута. В свободната си ръка имаше набодка за парченцата плодове или зеленчуци. Кралят сърбаше, но не толкова шумно, колкото повечето мъже. Защо ги удостои с посещението си? Нямаше ли една официална покана за вечеря да е по-уместна? Разбира се, Шалан знаеше, че Таравангян не е прочут познавач на протокола. Беше харесван крал, тъмнооките го обичаха заради построените от него болници. Ала светлооките го смятаха за недотам светъл ум.