Пътят на кралете (том II)

Автор: Сандерсон Брендон
Серия: Stormlight Archive #1
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-954-2908-34-0
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:

Копнея за дните преди Последното Опустошение.Епохата преди Вестителите да ни изоставят и Сияйните рицари да се обърнат срещу нас. Времето, когато в света все още имаше магия, а в сърцата на мъжете — чест.Светът стана наш, а ние го загубихме. Изглежда, няма по-голямо изпитание за човешките души от самата победа.Или пък победата бе само илюзия? Осъзнаваха ли нашите врагове, че колкото по-упорито се бият, толкова по-твърдо се съпротивляваме? Може би видяха, че огънят и чукът само правят меча по-добър. Но небрежен ли си към стоманата достатъчно дълго, тя най-сетне ръждясва.Наблюдаваме четирима. Първият е лечителят, принуден да остави цяровете и да стане войник в най-жестоката от войните на нашето време. Вторият е убиецът, който плаче, докато убива. Третата е измамницата — млада жена, която носи пелерината на учен над сърцето на крадец. Последният е върховният принц и пълководец, отворил очи за миналото и губещ жажда за битки.Светът може да се промени. Владеенето на стихиите и Владеенето на броните могат да се върнат; магията от древността може отново да е наша. Ключът са тези четирима.Един от тях може да ни спаси.И един от тях ще ни унищожи.„Рядкост е писател да разбира добре как действат водачите и как всъщност любовта пуска корени в човешкото сърце. Сандърсън е изумително мъдър.“Орсън Скот Кард„Харесах тази книга. Какво друго да кажа?“Патрик Ротфъс, автор на „Името на вятъра“, бестселър в класациите на Ню Йорк Таймс

Перейти на страницу:

Ясна помълча малко.

— Да. Може би попресилих убеждението си все пак.

— Движението на самоуверените в реторическата теория?

— Да — отговори Ясна. — Предполагам, че беше това. Трябва да внимавам и да не сядам с гръб към Вас, докато чета днес.

Шалан се усмихна.

— Истинският учен не бива да затваря ума си пред никой въпрос — продължи Ясна, — независимо от увереността си. Досега не съм открила убедителна причина да се присъединя към някое светилище, но това не означава, че никога няма да го сторя. Само че разговори като днешния затвърждават убежденията ми.

Шалан прехапа устни. Ясна забеляза.

— Ще трябва да се научите да контролирате това, Шалан. Издава чувствата Ви.

— Да, Сиятелна.

— Е, кажете.

— Просто разговорът Ви с краля не беше съвсем честен.

— Нима?

— Заради неговата, хмм, знаете какво. Ограничената му способност. Той се справи забележително добре, но не изложи аргументите, към които би прибегнал някой по-ловък с воринското богословие.

— И какви биха били те?

— Е, аз самата не съм добре обучена в тази област. Но наистина мисля, че Вие пренебрегнахте или поне омаловажихте една съществена част от спора.

— Която е?

Шалан се потупа по гърдите.

— Сърцата ни, Ваше Сиятелство. Вярвам, защото чувствам нещо, близост с Всемогъщия, покой, който настъпва, когато изживявам вярата си.

— Умът е в състояние да предизвика очаквания емоционален отклик.

— Но не казахте ли самата Вие, че нашите действия — усетът ни за добро и зло — са отличителна черта на човешкия род? Използвахте вътрешния ни морал, за да докажете становището си. Следователно, как бихте могли да изхвърлите моите чувства?

— Да ги изхвърля? Не. Да се отнеса към тях със съмнение? Може би. Вашите чувства, Шалан — колкото и да са силни — са Ваши, лични. Не са мои. Ето какво чувствам аз — да прекарам живота си в опити да спечеля благоразположението на невидимо, непознато и непознаваемо същество, което ме наблюдава от небето, е съвършено безплодно упражнение. — Тя насочи писалката си към Шалан. — Но реториката Ви се подобрява. Ще направим учен от Вас.

Шалан отново се усмихна и усети как я изпълва доволство. Похвалата на Ясна беше по-ценна от изумруден броам.

Но… аз няма да стана учен. Ще открадна Превръщателя и ще си тръгна.

Не обичаше да мисли за това. Ето още нещо, което трябваше да преодолее; склонна беше да избягва разсъжденията за неща, които я карат да се чувства неудобно.

— Сега бързо се заемайте с портрета на краля — продължи Ясна и взе друга книга. — Остава Ви още много истинска работа след завършването на рисунката.

— Да, Ваше Сиятелство.

За пръв път обаче рисуването й се стори трудно; умът й беше прекалено затормозен и не успяваше да се съсредоточи.

Невиждана тъмнина

„Изведнъж станаха опасни. Като спокоен ден, който се превръща в буря.“

От този фрагмент произлиза една тайленска поговорка, която в крайна сметка е преминала в по-прост вариант. Вярвам, че може да се отнася до Пустоносните. Виж „Император“ от Иксикс, четвърта глава.

Каладин излезе от подобната на пещера казарма в чистата светлина на зората. Пред него в земята блещукаха парченца кварц, уловили лъчите, като че земята хвърляше искри и гореше, готова да избухне.

Следваха го двадесет и девет мъже. Роби. Крадци. Дезертьори. Чужденци. Имаше дори неколцина, чийто единствен грях беше бедността. Те постъпваха в мостовите отряди от отчаяние. Заплатата беше по-добра от нищо, а и обещаваха да ги повишат, ако оцелеят след сто пробега с моста. Да ги зачислят към наблюдателен пост — в ума на бедняците това си беше охолство. Да ти плащат, за да стоиш по цял ден и да гледаш разни неща? Що за лудост? Почти като да си богат.

Те не разбираха. Никой не оцелява след сто пробега с моста. Каладин беше минал двадесетина и вече беше сред най-опитните живи мостови.

Мост Четири вървеше след него. Слабоватият Бисиг, последният, който странеше, отстъпи предишния ден. Каладин предпочиташе да мисли, че смехът, храната и човешкото отношение най-сетне са го победили. Но най-вероятно причината бяха няколко свирепи погледа или тихи заплахи от Скалата и Тефт.

Каладин се преструваше, че не ги забелязва. В крайна сметка, верността на хората щеше да му е необходима; засега обаче трябваше да се задоволи с подчинение.

Поведе ги през сутрешните упражнения, които беше научил в първия ден във войската. Разтежения и подскоци. Дърводелци в кафеви гащеризони и жълти или зелени кепета минаваха край тях на път за работа и развеселени поклащаха глави. На малкото възвишение, където започваше самият лагер, войниците гледаха мостовите и се смееха. Газ стоеше със скръстени ръце край една от близките казарми и в окото му се четеше недоволство.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?