Пътят на кралете (том II)

— И коя би била правилната дума?

— Не знам. Може би „невежи и надменни“.

Ясна я изгледа скептично.

— Ще рече, да си два пъти по-сигурен в себе си от оня, който е просто надменен, докато разполагаш едва с една десета от потребните факти.

Думите й предизвикаха нещо като усмивка на лицето на Ясна.

— Това, срещу което негодувате, е известно като Движението на Самоуверените, Шалан. Вашето невежество и надменност е литературен похват. Учените преднамерено засилват аргумента си.

— Движението на Самоуверените ли? — попита Шалан и взе една от книгите си. — Май мога да застана зад него.

— О?

— Да. Много по-лесно ще ми е да го пронижа в гръб от тази позиция.

В отговор получи само повдигане на вежда. Затова Шалан продължи, вече по-сериозно.

— Предполагам, че мога да разбера този похват, Ваше Сиятелство. Но дадените от Вас книги за смъртта на крал Гавилар са коя от коя по-ирационални в защитата на становищата си. Което е започнало като реторическа самонадеяност, свършва като обиди и дрязги.

— Опитват да предизвикат обсъждане. Да не би да предпочитате и учените, като толкова много други хора, да се крият от истината? Да не би да искате да изберат незнанието?

— Когато чета тези книги, учеността и незнанието ми се виждат доста подобни — рече Шалан. — Незнанието може да пребивава у човек, който се крие от интелигентността, обаче учеността може да прилича на незнание, скрито зад интелигентност.

— А какво ще кажете за интелигентност без незнание? За намиране на истината без изключване на възможността за грешка?

— Митично съкровище, Ваше Сиятелство, нещо като Броните на зората или Остриетата на честта. Сигурно си струва да ги търсиш, но много предпазливо.

— Предпазливо ли? — попита намръщената Ясна.

— Ако го намериш, ще се прочуеш, но всъщност ще погубиш всички ни. Доказателство, че човек може да е интелигентен и да приема интелигентността на онези, които не са съгласни с него? Та това, според мен, ще подкопае целия учен свят.

Ясна изсумтя.

— Дете, отивате твърде далеч. Ако посветите на работата си половината от усилията, които влагате в остроумничене, смея да кажа, че можете да станете един от най-големите учени на нашето време.

— Извинете ме, Ваше Сиятелство. Аз… е, объркана съм. Заради пропуските в образованието ми реших, че ще ме накарате да изучавам събития от по-далечното минало.

Ясна отвори една от своите книги.

— Установила съм, че младите сте склонни да не оценявате далечното минало. Затова подбрах за Вас предмет, който е едновременно скорошен и деликатен, и който ще облекчи навлизането Ви в истинската наука. Не Ви ли е интересно убийството на един крал?

— Така е, Сиятелна. Ние, децата, обичаме шарени и шумни неща.

— Понякога говорите прекалено много.