Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Почина в съня си и нямаме основания да подозираме, че е убит. Има и друго, Шалан. Няколко седмици след смъртта му ни посетиха някакви мъже, които твърдяха, че са приятели на баща ни. Насаме ми намекнаха, че знаят за неговия Превръщател и настояха, че трябва да им го върна.
Шалан се свъси. Тя все още носеше повредения Превръщател в ръкава си. Да го върнеш ли?
Ние така и не разбрахме откъде го е взел баща ни, отговори Нан Балат. Шалан, той е бил замесен в нещо. Картите, думите на Луеш, а сега — това. Продължаваме да се преструваме, че той е още жив, и от време на време получаваме адресирани до него писма от други светлооки, които говорят за някакви неясни „планове“. Според мен е играл за мястото на върховен принц. И е имал подкрепата на много могъщи сили.
Мъжете, които дойдоха тук, Шалан, бяха опасни. От хората, с които не се спори. И си искат Превръщателя. Които и да са, подозирам, че тъкмо те са го дали на татко, за да може да си създаде богатство и да претендира за наследяване на върховния принц. Знаят, че е мъртъв.
Вярвам, че ако не им върнем действащ Превръщател, всички ще бъдем в голяма опасност. Трябва да ни донесеш фабриала на Ясна. Ще го използваме бързо, за да направим нови залежи от ценния камък и после ще го дадем на онези мъже. Шалан, трябва да успееш. Когато предложи този план, имах известни колебания, но другите пътища за справяне с положението бързо изчезват.
Шалан усети хлад. Препрочете думите на брат си няколко пъти, преди да отговори. Щом Луеш е мъртъв, значи нямаме представа как се ползва Превръщателят. Това е проблем.
Знам, отговори Нан Балат. Постарай се да разбереш. Опасно е, Шалан. Знам. Съжалявам.
Тя си пое дълбоко дъх и написа: Трябва да се направи.
Виж, продължи Нан Балат. Исках да ти покажа нещо. Виждала ли си този символ? Пристигна една груба скица. Ейлита не беше кой знае каква художничка. За щастие, рисунката беше проста — три причудливо разположени ромба.
Никога не съм го виждала, отговори Шалан. Защо?
Луеш носеше медальон с такъв символ, обясни Нан Балат. Открихме го на трупа му. А един от мъжете, които дойдоха да търсят Превръщателя, имаше такава татуировка на ръката, точно под палеца.
Любопитно, вметна Шалан. Значи Луеш…
Да, продължи Нан Балат. Въпреки казаното от него, аз мисля, че Луеш е човекът, който е донесъл на баща ни Превръщателя. Луеш е замесен в цялата работа, може би като връзка между татко и хората, които са го поддържали. Намекнах им, че биха могли да подкрепят мен вместо татко за наследяването на върховния принц, но те само се изсмяха. Не се заседяха много, пък и не разкриха определена причина за връщането на Превръщателя. Съмнявам се, че биха останали доволни, ако получат счупен фабриал.
Шалан присви устни и написа: Балат, замислял ли си се дали не рискуваме да предизвикаме война? Ако се разчуе, че сме откраднали алетски Превръщател…
Не, няма да избухне война, отговори Нан Балат. Крал Анаванар просто би ни предал на алетите. А те биха ни екзекутирали за кражбата.
Каква прекрасна утеха, Балат. Много ти благодаря.
За нищо. Остава ни да се надяваме Ясна да не разбере, че ти си откраднала Превръщателя. Изглежда вероятно да допусне, че нейният някак си се е счупил.
Шалан въздъхна и написа: Може би.
Пази се, завърши Нан Балат.
И вие се пазете.
Толкова. Шалан остави далекосъобщителя настрани, препрочете целия разговор и го запомни. После смачка листовете и отиде в дневната на Ясна. Ясна не беше в покоите си — тя рядко се откъсваше от изследванията си — затова Шалан изгори листовете с разговора в огнището.
После постоя, взряна в огъня. Тревожеше се. Нан Балат беше способен мъж, но и той като всички от семейството носеше белезите от досегашния си живот. Ейлита беше единственият писар, комуто можеха да се доверят, а тя… добре, беше невероятно красива, ала не твърде умна.
Шалан с въздишка излезе от покоите на Ясна и отново се залови за работа. Така не само щеше да отклони мислите си от тревогите, а и нямаше да раздразни Ясна с безделие.
Пет часа по-късно Шалан се питаше защо ли е била така нетърпелива.
Наистина се радваше на възможността да учи. Но напоследък Ясна й даде да се занимава с историята на алетската монархия. Това не беше сред най-интересните теми. Към скуката се добавяше и тегобата на принудата да чете книги, в които се изказваха нелепи според нея мнения.