Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Видях как тя постепенно си проби път през Воала.
— Добре — казах, след като тя навлезе в по-лесния участък. Реших да не й казвам, че следващият Воал е далеч по-неприятен.
— Между другото, не си мисли, че си започнала да превърташ. Не след дълго той ще започне да връзва мислите ти на фльонга…
— Вече започна — отвърна тя. — Какво да направя?
— Сигурно са те нападнали спомени. Просто ги остави да отплуват и се концентрирай върху пътя.
Успях да я убедя да навлезе във втория Воал. Още преди да го преодолее, искрите вече стигаха почти до раменете й. Следях всяко нейно ново завоевание — дъга след дъга, завой след завой… В някои моменти се движеше по-бързо, а в други почти спираше. Но продължаваше напред. Явно бе схванала основната идея и като че ли имаше нужната воля, за да успее. По едно време реших, че вече не се нуждае от помощта ми. Аз пък нямах какво повече да й предложа. Оттук нататък всичко зависеше от нея.
Затова млъкнах и продължих да я гледам. Скоро осъзнах, че повтарям несъзнателно всяко нейно движение, всяко залитане, всяко надигане и снижаване… Сякаш не тя, а аз се движех в могъщата прегръдка на Лабиринта, преодолявайки неговата съпротива.
Когато достигна до Голямата Крива, Корал вече се бе превърнала в жива факла. Напредваше едва-едва, но твърдо, без да се колебае. Каквото и да станеше оттук нататък, аз знаех, че тя се променя, че вече се е променила, че Лабиринтът влага в нея своята съкровена същност. Едва се сдържах да не извикам, когато ми се стори, че спира, но думите замряха в гърлото ми, след като я видях да се отърсва от шока и да продължава напред.
Малко преди да се озове пред последния Воал, усетих как потта се стича по веждите ми и вдигнах ръка, за да ги избърша. Дори да не успееше да достигне до центъра, тя бе доказала, че съмненията й са основателни. Само потомък на Амбър би могъл да стигне до мястото, където се намираше сега.
Не знам колко време й бе необходимо, за да проникне през последния Воал. Времето изведнъж престана да съществува и аз бях погълнат изцяло от нейните усилия. Искрите я бяха погълнали изцяло и тя пристъпваше почти незабележимо. Образувалият се около нея ореол осветяваше залата на пещерата подобно на пламъка на голяма синя свещ.
И ето, че тя се появи от другата страна на Воала и пое по последната къса дъга, за да направи последните три крачки, които според мен са най-тежкото изпитание на Лабиринта. Буквално сантиметри преди успешния край чисто физическото съпротивление се обединява с мощна психическа бариера.
Отново ми се стори, че тя спира, но това се оказа само заблуда. Беше като да гледаш как някой практикува Тай Чи. Но Корал преодоля първите две и понечи да направи третата и последна крачка. Ако оцелееше и след това финално усилие, тя щеше да бъде свободна…
Последният миг се проточи безкрайно. После изведнъж десният й крак пристъпи напред, миг след това левият го последва и Корал застана в самия център на Лабиринта, останала без дъх.
— Моите поздравления! — извиках аз.
Корал ми махна едва-едва, закри очите си с ръка и не помръдна почти минута. Всеки, който е преминал през Лабиринта, би могъл да разбере какво изпитваше тя в този момент. Затова просто замълчах, за да й позволя да се наслади истински на своята победа.
Лабиринтът като че ли бе пламнал по-ярко, както обикновено става, след като някой премине по него. Този великолепен блясък превръщаше пещерата в магическо място, събудено за живот от причудливата игра на сенките и синята светлина, идваща от вдълбаните в каменния под очертания.
Опитах се да преценя как това събитие ще се отрази на Амбър и на самата Корал…
Най-неочаквано тя се изправи и извика:
— Ще живея!
— Чудесно — отвърнах аз. — Сега имаш своето право на избор, нали знаеш?
— Какво означава това?
— Ти можеш да заповядаш на Лабиринта да те пренесе където и да е. Би могла просто да се озовеш до мен или да се пренесеш обратно в стаята си. Колкото и да ми е приятна компанията ти, бих те посъветвал да избереш втория вариант, тъй като вероятно си доста изморена. Горе ще можеш да се потопиш в горещата вана и да се приготвиш спокойно за вечерята. Ще се срещнем в трапезарията. Става ли?