Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Корал се усмихна и поклати глава.
— Няма да похабя такава възможност.
— Виж, знам как се чувстваш — казах аз. — И все пак мисля, че трябва първо да се възстановиш. Да хукнеш през глава към някое шантаво място може да се окаже доста опасен избор. Връщането не е чак толкова просто, колкото ти се струва. Не забравяй, че нямаш никакъв опит в пътуването през Сенките.
— Това е нещо като игра на представи, нали? — подхвърли безгрижно Корал. — Нагаждаш пейзажа според своята представа и така се придвижваш напред.
— По-сложно е — настоях аз. — Трябва първо да се научиш да избираш нужните опорни точки, върху които да градиш промените. При първото пътуване през Сенките е най-добре да имаш до себе някой по-опитен от теб…
— Добре де, схванах основната идея.
— Не е достатъчно. На думи изглежда доста по-лесно, отколкото е в действителност. Има едно специфично усещане, което не може да бъде описано с думи. То трябва да се изпита и преди да си се научила да го контролираш, е най-добре да те придружава водач.
— Човек се учи и от грешките си.
— Може би — отвърнах аз. — Но какво ще стане, ако се окажеш в беда? Тогава едва ли ще имаш време да поправиш грешката си.
— Добре. Сигурно си прав. Аз обаче нямам никакво намерение да рискувам от самото начало.
— Какво си намислила?
Корал се поизправи и махна с ръка.
— Винаги съм си мечтала да направя нещо съвсем определено, ако все пак успея да стигна дотук.
— И какво е то?
— Смятам да помоля Лабиринта да ме изпрати там, където трябва да отида.
— Не те разбрах.
— Ще оставя Лабиринта да избере вместо мен.
— Няма да стане — казах аз. — Ти сама трябва да определиш мястото.
— Откъде си толкова сигурен?
— Така е, повярвай ми.
— А опитвал ли си някога да направиш нещо подобно?
— Не. Нищо няма да стане.
— Някой друг опитвал ли е?
— Безсмислено е. Говориш за Лабиринта сякаш е живо същество, способно да взема свои собствени решения.
— Да — отговори Корал. — Освен това сигурно вече ме познава доста добре — след всичко, през което преминах. Затова просто ще поискам неговия съвет и…
— Чакай!
— Да?
— Ами ако все пак излезе нещо, как смяташ да се върнеш?
— Пеш, предполагам. Значи все пак признаваш, че би могло да стане?
— Да — казах аз. — Нищо чудно Лабиринтът да успее да разгадае някой от несъзнателните ти импулси, да го приеме за твое желание и да те пренесе на съответното място. Това обаче няма да докаже, че Лабиринтът притежава разум, а само, че е свръхчувствителен. Ако бях на твое място, бих се побоял да поема подобен риск. Ами ако в подсъзнанието ти е заложен стремеж към самоунищожение, за който нямаш никаква представа? Или пък…
— Пресилваш нещата. Определено ги пресилваш.
— Само се опитвам да те убедя да пипаш по-внимателно. Животът е пред теб, скитосвай накъдето си поискаш. Би било глупаво…
— Достатъчно! — каза Корал. — Вече съм решила и няма да се откажа. Мисля, че постъпвам правилно. Доскоро, Мерлин.
— Чакай! — извиках аз отново. — Добре. Направи го, щом това искаш. Но нека преди това ти дам нещо.
— Какво?
— Един жокер, който ще ти помогне да се измъкнеш, ако сгафиш някъде.
Извадих колодата си и отделих от нея собствената си Карта. После свалих кинжала от колана си и я привързах за него с копринената си кърпичка.
— Имаш ли някаква представа как се използват Картите?
— Просто се вглеждаш в тях и започваш да си мислиш за човека, с когото искаш да се свържеш.
— И това ще ти свърши работа — казах аз. — Ето ти моята. Вземи я със себе си. Свържи се с мен, когато пожелаеш да се върнеш и аз ще те пренеса.
Хвърлих й кинжала. Той прелетя през Лабиринта и Корал го хвана с лекота.
— Благодаря ти — каза тя. — Май че е време да опитам.
— Ако случайно се получи, не се бави дълго.
— Добре — отговори Корал и затвори очи.
Миг по-късно вече бе изчезнала. Направо да не повярваш.