Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Стимпанк » Беглец по равнините
Беглец по равнините - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Беглец по равнините

Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:

Няма само едно „ти“. Има много „ти“. Ние сме част от многообразието на вселените в паралелните измерения… и бащата на Еверет Синг е открил път към тях. Сега баща му е отвлечен и сякаш никога не е съществувал. Все пак има една улика, която синът му може да последва — мистериозното софтуерно приложение Инфундибулум. Програмата е карта, не само за Десетте познати свята, а за цялата мултивселена — и съществуват хора, на които много им се иска да се доберат до нея. За да я опази и за да спаси баща си, Еверет се нуждае от приятели: като например капитан Анастейзия Сикссмит, нейната осиновена дъщеря и екипажа на въздушния кораб Евърнес.
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
 Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 113
Перейти на страницу:

— Скачай! — извика Сен и скочи в мрака.

— Но… — Нямаше време за възражения. Еверет се хвърли в неизвестността. Приземи се тежко върху металната галерия, невидима от нивото на улицата, прикрепена към фасадата на сградата, оформяща дясната стена на уличката долу. — Ох!

Беше издраскал колената и ръцете си на металната мрежа. Сен вече се отдалечаваше, толкова бърза и лека, че сякаш летеше покрай стената. Изкачи се по една зигзагообразна стълба, без изобщо да наруши ритъма на стъпките си. Еверет я последва до покрива. Изумлението го накара да спре. Над него, толкова близо, че можеше да се протегне и да ги докосне, бяха търбусите на големите въздушни кораби. Остана така за един продължителен миг, като се извръщаше и четеше имената и девизите, гледаше хералдическите гербове, стилизираните талисмани, драконите и змейовете, ангелите и демоните, кучетата и митологическите създания, които красяха корпусите им.

— Ой! Не се шматкай! Още не сме в безопасност. Идлър винаги изпраща песовете си по двама, защото сами са толкова глупави, че не могат да открият и собствените си задници.

Еверет се откъсна с нежелание от чудото над себе си.

— Ще им свикнеш — каза Сен. Тя забеляза кръвта по ожулените му китки. — Оу, бедничките ти ръчички. Да ги цункам?

Еверет рязко скри ръце под мишниците си.

— Е, такъв ли си? — попита Сен.

— Какъв?

— Хоми палони. Няма проблем, ако си. Познавам доста.

— Както вече казах, харесвам момичета…

— Донякъде. Каза „донякъде“. Да не си биби? Нямам проблеми и ако си биби.

— Харесвам момичета, ясно? — каза Еверет. — Наистина ли си ме шпионирала, докато бях под душа?

— Може и да съм.

— Ами не би трябвало да го правиш. Нещо като… нарушаване на личното пространство е.

— На въздушните кораби няма лично пространство, оми. И има воден режим. Трябваше да съм сигурна, че няма да източиш прекалено много. — Тя се усмихна. — В добра форма си за човек, който се занимава с комптатори.

— Тренирам футбол.

— Наистина. На коя позиция?

— Вратар.

— А, другата игра.

— Защо, каква е другата игра?

— Ръгби. Ето това вече е мъжка игра. Сокърът, ами той е за контета и женчовци, нали?

— Не и там, откъдето аз идвам. На моя свят сокърът е игра за контета, която се играе от главорези, а ръгбито е игра за главорези, която се играе от контета.

— Не ми се нрави как звучи този твой свят, Еверет Синг. Звучи ужасно. Хайде, конте. Не изоставай, ако можеш.

Тя се обърна и побягна леко през покривите. Еверет я следваше на две стъпки, като влезе без проблеми в ритъма ѝ, нагоре по единия склон на покрив, надолу по другия, покрай пушещи комини и димящи въздуховоди, от които се разнасяше мирис на чесън, джинджифил и риба, тичешком и приведено под паяжини от съскащи, искрящи електрически кабели. Над улиците, от сграда до сграда, бяха построени разнебитени дървени мостчета. Сен, израснала в триизмерния свят на въздушните кораби, където горе и долу идваха също толкова лесно, колкото ляво и дясно, ги прекосяваше небрежно. Еверет погледна надолу. Далеч под краката му бяха навесите и чадърите на сергиите на базара по Морнинг Лейн. Глави, шапки. Замайването го привлече неудържимо; сетне почувства как нечия ръка улови неговата и го издърпа на следващия покрив.

— Правило номер едно: не поглеждай надолу — каза Сен. — Довери се на краката си.

На две пресечки по-нататък се натъкнаха на пролука между покривите, където мостът бе изгнил и пропаднал.

— Ще успееш ли?

Еверет измери на око разстоянието, прецени тежестта на раницата на гърба си, усещането от непривичните обувки. Вече беше издържал две изпитания: в „Бона дрешки“, където се бе доверил на Сен и дона Мириам да го облекат; в преследването по уличките и тунелите, когато се наложи да гласува доверие на Сен, че ще го измъкне от задънената улица.

— Така смятам.

— Бона. Не забравяй…

— Няма да поглеждам надолу.

Сен сякаш прелетя като в забавен кадър над празното пространство. Приземи се леко и пъргаво като маймуна. После беше ред на Еверет. Единствената засилка беше надолу по стръмния склон на покрива; единственото място, откъдето да отскочи — ширината на водосточната тръба. Пропуснеше ли мястото…

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)