Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Гласът му прозвуча напрегнато, но на Исгримнур му се стори, че долавя нещо повече от гняв.

„Чувства, че примката се затяга“.

Серидан изпразни чашата си и я тресна върху масата, при което доста от насядалите подскочиха уплашено.

— Това е стара история — повтори той. — Често повтаряна, но нито веднъж не е била доказана. Защо сега трябва да повярвам?

— Защото сър Деорнот я е видял с очите си — отвърна простичко Джосуа.

— Той не е тук. И не знам дали щях да му повярвам, дори да беше тук.

— Деорнот не лъжеше. Той беше достоен рицар.

Серидан се разсмя дрезгаво.

— Разполагам единствено с твоята дума, принце. Хората са готови на какво ли не за кралство и власт. — Той се извърна към брат си. — Бриндалис? Чу ли поне една причина тази вечер, която да ме накара да не хвърля принца и хората му в килиите под Чазу Метеса, за да се надяват на милостта на Бенигарис?

Братът на барона въздъхна, доближи ръцете си една до друга и докосна върховете на пръстите си.

— Тази история не ми харесва, Серидан. Звучи ми неприятно правдоподобно, тъй като онези, които приготвяха Леобардис за погребението, се учудваха на единствената му и смъртоносна рана. Но думите на един-единствен мъж, та бил той и рицар на принц Джосуа, не са достатъчни, за да бъде обвинен господарят на Набан.

„Родът не страда от липса на благоразумие! — помисли си херцогът на Елвритшала. — Но от тези здравомислещи мъже зависи нашият успех. Или провал“.

— И други са видели ужасното деяние на Бенигарис — каза Джосуа. — Някои от тях са все още живи, макар доста да паднаха при превземането на Наглимунд.

— И хиляда да са, пак не стигат — отсече Серидан. — Защо би трябвало цветът на набанското благородничество да те последва — теб, един еркинландец и враг на Върховния крал — срещу законния наследник на рода на Рибарчето по силата на думите на някакъв мъртвец?

Надигна се одобрително мърморене. Ситуацията ставаше неудържима.

— Ясно — каза Джосуа. — Разбирам, бароне. Сега ще ти покажа нещо, което ще те убеди в сериозността на намеренията ми. А може и да разсее страховете ти да последваш един еркинландец.

Той се обърна и махна с ръка. Един закачулен мъж, който седеше до Странгиард в края на масата, внезапно се изправи. Беше много висок. Някои от въоръжените стражи измъкнаха мечовете си и от съскането на остриетата им в залата като че ли повя хлад.

„Не ни изоставяй“, замоли се Исгримнур.