Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Тръсна глава и изръмжа на малчугана малко по-строго, отколкото искаше:

— Е, щом майка ти ти е казала да стоиш далеч от рицарите, какво правиш тук? Тази работа тук тази вечер е мъжка.

Момченцето се изпъчи — главата му стигаше до корема на херцога.

— Един ден ще стана мъж. Омръзна ми да живея с жени. Мама се страхува, че ще избягам да се бия на война, обаче аз тъкмо това ще направя.

Имаше нещо толкова комично в категоричната му решителност, че Исгримнур неволно се усмихна.

— Как се казваш, момчето ми?

— Пасевалис, сър чуждестранен рицарю. Баща ми е Бриндалис, брат на барон Серидан.

— Рицар не е единственото, което можеш да бъдеш на този свят. А войната не е шега работа. Тя е нещо ужасно, малки Пасевалис.

— Знам — отвърна моментално момченцето. — Но понякога няма друга възможност, така казва баща ми, и трябват мъже, които са готови да се бият.

Херцогът си помисли за принцеса Мириамел в гнездото на гхантите и за любимата си съпруга, застанала с топор пред Елвритшала, готова да я защити с цената на живота си, преди Изорн най-после да успее да я убеди да се откаже и да се оттегли с останалата част от семейството.

— Жените също воюват.

— Обаче няма рицарки. А аз ще стана рицар.

— Е, понеже не съм баща ти, не мога да те пратя да си легнеш. И очевидно няма да мога да се отърва от теб. Така че можеш да дойдеш с мен и да ми покажеш крепостта.

Доволен, Пасевалис подскочи няколко пъти като кутре. След това пак така внезапно се закова на място и изгледа Исгримнур недоверчиво.

— Ти враг ли си? — попита остро детето. — Защото, ако си, сър чуждестранен рицарю, не мога да ти показвам неща, от които да пострада чичо ми.

Исгримнур се усмихна малко огорчено.

— В днешно време, младежо, е трудно да кажеш кой на кого е враг. Но ти обещавам, че моят господар принц Джосуа не възнамерява да стори зло на никого в Метеса.

Пасевалис се замисли за момент и после каза:

— Ще ти се доверя. Мисля, че казваш истината. Но ако не е така, не си никакъв рицар, щом лъжеш едно дете.

Усмивката на Исгримнур стана по-широка.

„Този малчуган би могъл да преподава уроци по дипломация дори на граф Еолаир“.

— Не ми казвай нищо, което би помогнало на враговете на чичо ти, а аз ще се опитам да не ти задавам никакви въпроси, които биха накърнили достойнството ти.

— Е, така е честно — отвърна сериозно момчето. — Рицарски.