Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Вероятно повече, отколкото би могъл да предположиш.

В тона на Джосуа за първи път прозвуча нотка на раздразнение.

„Спокойно, момче“. Исгримнур подръпна обезпокоено брадата си. „Не позволявай скръбта ти към Деорнот да те подведе. Не прекалявай. Все пак Серидан те слуша“.

Сякаш доловил неизречената мисъл на стария си приятел, Джосуа направи пауза и пое дъх.

— Прости ми, барон Серидан. Разбирам лоялността ти към рода на Рибарчето. Единственото, което искам да ти съобщя, са неща, които си заслужава да знаеш, а не да те съветвам какви би трябвало да са задълженията ти. Искам да ти прочета думите на Деорнот за случилото се в тази битка. Записани са от отец Странгиард — принцът посочи архиваря, който се опитваше да не бие на очи в края на дългата маса — с клетва пред него и пред Господа.

— Защо ще ми четеш някакъв си пергамент? — запита нетърпеливо Серидан. — Щом този мъж има да ни разкаже нещо, защо не застане тук пред нас?

— Защото сър Деорнот е мъртъв — отвърна Джосуа. — Падна от ръцете на тритингски наемници, които крал Елиас изпрати срещу мен.

При тези думи в залата настъпи оживление. Тритингите бяха едновременно обект на презрение и причина за страх за отдалечените барони на Набан — презрение, тъй като набанците ги смятаха почти за диваци, и страх, тъй като щом тритингите тръгнеха в някой от периодичните си яростни набези, баронства като Метеса понасяха най-голямата част от страданията.

— Чети.

Серидан очевидно беше разгневен. Исгримнур си помисли, че съобразителният барон вече се досеща за капана, в който го беше вкарала собствената му предпазливост. Беше се надявал да използва неловката и трудна ситуация, в която се бе оказал принцът, като го накара да признае изменничеството си пред много свидетели. Сега обаче със сигурност предугаждаше, че няма да му е лесно да пренебрегне думите на Джосуа. Ситуацията се беше оказала непредвидима. Но въпреки това господарят на Метеса не отпрати насядалите около масата: беше направил първия ход и трябваше да си понесе последствията. Херцогът на Елвритшала усети, че симпатиите му към този мъж се възвръщат.

— Накарах Деорнот да разкаже тази история на нашия свещеник преди битката за Нови Гадринсет — започна Джосуа. — Онова, което е видял, е достатъчно важно, за да не допусна възможността да умре заедно с него, тъй като имаше нищожна вероятност да оцелеем след тази битка. — Той вдигна свитъка и го разгъна с чукана на дясната си китка. — Ще прочета само частта, която мисля, че трябва да чуете, но с удоволствие ще ти го предоставя целия, бароне, за да можеш да го прочетеш на спокойствие.

Той направи малка пауза, след което продължи. Слушателите около масата се приведоха напред, жадни да научат още неизвестни неща през една нощ, която дълго щеше да бъде обсъждана в Метеса.

— „… Когато достигнахме полесражението, набанците бяха препуснали след граф Гутулф от Утаниат и неговите мъже, които се отдалечаваха с огромна бързина към склоновете на хълма Биволски гръб. Херцог Леобардис и триста рицари ги връхлитаха по такъв начин, че да се промъкнат между утаниатците и армията на Върховния крал, която все още беше далеч, както си мислехме.