Среднощен сокол [bg]

Магистратът Хулиус Марани скучаеше. Не че някой в съдебната зала би могъл да забележи, защото острият му поглед под тежките клепачи сякаш не пропускаше нищо и пълното му лице беше много сериозно, докато слушаше с привидно внимание всяка дреболия в показанията. Очите му само нарядко се стрелкаха към изящния пясъчен часовник и стичащата се в долната половина струйка.

Седеше и се преструваше на съсредоточен в делото — млад фермер от племето гат твърдеше, че гражданин на Каменград му е отнел земите с измама. Доводите му звучаха убедително, но ответникът вече бе платил внушителен подкуп на Хулиус и делото беше предрешено. Този младок от племената беше слабоумен. Хулиус го покани преди няколко дни в дома си, даде му шанс да предложи по-голям подкуп, но селянинът също като останалите варвари изобщо не успяваше да вникне как цивилизованите хора решават споровете помежду си. Само дърдореше за правосъдие и непочтени похвати в търговията… както правеше и сега.

Хулиус изчака младежа да завърши изложението си, както изискваха добрите обноски, и отсъди в полза на ответника. Варваринът закрещя оскърбления към него. Хулиус заповяда на съдебните пристави да го изведат и му наложи наказание двайсет удара с камшик за наглостта му.

След краткото вълнение скуката пак го налегна като тежко покривало.

Хулиус Марани можеше да бъде богат и само от поста си на Пръв магистрат в Гориаса — полагаше му се една пета от всички наложени глоби. Поръча товар от прекрасен мрамор, добит в Тургония, за да си построи подходящ дом южно от пристанището. Имаше вярна съпруга и красива любовница от местното племе, навсякъде го посрещаха почтително. А не като във времената, когато беше писар в корабна кантора и получаваше по четвърт сребърник на ден. Бе тънал в мизерия две години, докато намери пътя към високия пост и своя дял от славата.

При плаване в бурно море солената вода повреждаше някои денкове с платове и те не можеха да бъдат продадени. Захвърляха ги нехайно край складовете. Веднъж Хулиус реши да разреже такъв денк със зелена коприна от източните земи и откри, че са пострадали само външните топове плат. В средата на денка четири от двайсет и петте топа коприна се оказаха непокътнати. Продаде ги и така се сдоби с първите печалби. Месеци наред отделяше настрана десеторно повече пари, отколкото беше надницата му, създаде и ценни връзки с някои занаятчии. Една вечер капитан на кораб го завари да оглежда повредените денкове, повика го настрана и му предложи общо начинание. Всички търговци се примиряваха със загубите при превоза по море, стига да оставаха малки. Срещу достатъчен дял от печалбите капитанът беше готов да отделя настрана денкове без никакви повреди, а Хулиус можеше да ги отписва.