Среднощен сокол [bg]

— Имам.

— Значи е по-добре да кажеш на Персис, че искаш сам да си избереш майстора. Аз бих ти препоръчал Окторус. Той е сред най-добрите. Нуждаеш се от свестен нагръдник, набедреници, кожена препаска с бронзови плочки, предпазници за ръцете и шлем, който да приляга точно на главата ти.

— Ами ризница?

— Ризниците са забранени на арената, металните нашийници — също. Не можеш да носиш дори нагръдник в двубоите до смърт. Нали се очаква да проливаш кръв за удоволствие на тълпата. Няма по-голяма радост за тях от смелчага, който залита по арената, а животът му изтича с кръвта, бликаща от разсечените вени на шията.

— Винаги ли си се отнасял с такова презрение към призванието, което сам си избрал? — попита Бейн.

— Винаги — тежко изрече гладиаторът. — И това не е призвание. Излязох на арената, защото само така можех да спечеля пари. Тъй и не се научих да харесвам проливането на кръв.

По пладне вече не валеше толкова силно и Бейн оседла сивия кон и потегли да търси Окторус. Бяс му бе обяснил как да стигне. Ковачницата се намираше на две мили северно от Гориаса в малко селище от двайсетина каменни къщи до укрепление. Когато Бейн доближи къщите, деца се замеряха със снежни топки. Една от тях прелетя до главата на коня и той се уплаши и малко оставаше да се подхлъзне по леда.

— Извинявай! — провикна се рижо момче.

Бейн му се ухили и вкара коня си в конюшнята до ковачницата. Млад мъж пое юздите от ръката му и попита дали гостът ще нощува в селището. Бейн му каза, че е дошъл за малко, и отиде в ковачницата.

Горещината вътре беше почти непоносима: в две пещи пламтяха въглища и неколцина мъже удряха с чукове нажежен до червено метал. Бейн им извика, че търси Окторус, и един от тях посочи с палец през рамо към вратата в дъното. Още преди Бейн да я отвори, по челото му избиха капки пот.

Зад ковачницата имаше дълга стая с наредени брони, шлемове и всевъзможни оръжия — от мечове до брадви, от къси копия за мушкане до алебарди. В отсрещния край седеше застарял мъж и излъскваше старателно прекрасен шлем с позлатени ръбове на наушниците.

Бейн го доближи и мъжът вдигна глава. Въпреки възрастта си беше як, с бичи врат и огромни мускули. Имаше сиви като камък очи и все още тъмна коса, но набръчканата му кожа изглеждаше твърде суха.

— Какво искаш?

— Броня — отговори Бейн.

— Ами потърси си в Гориаса. Само на занаятчиите там можеш да платиш.

— Казаха ми, че няма по-добър майстор от тебе.

— Аз съм най-добрият — потвърди Окторус. — Затова продавам скъпо и нямам време за губене с бедняци от племената.

Бейн се засмя.

— Бяс ме предупреди, че си свадлив старец, но че трябвало да съм снизходителен, защото си ненадминат в занаята си.

Окторус сложи внимателно шлема върху парче плат на тезгяха.

— Щом те праща Бяс, не си толкова беден, колкото изглеждаш. — Загледа се в меча на младежа и изпръхтя презрително. — Но и не си голям познавач, ако се съди по това тенеке за клане на прасета.