Среднощен сокол [bg]

„Дори техните роби са облечени по-добре от мен“ — отбеляза Персис. Джайн носеше дълга синя туника от вълна, поръбена със златен брокат; на гърдите с черни копринени конци бе извезана орлова глава.

Той покани гостите да седнат и разгъна свитъците — обичайните договори за дължимите суми и условията. Прочете придирчиво всеки параграф. Накрая се подвоуми, погледна Джайн и каза:

— Тук е посочено, че цирк „Орисес“ ще плати пътните разноски и престоя на групата от „Палантес“. Това не бе споменато в преговорите ни досега.

— Сигурно някой е забравил да обясни това условие — невъзмутимо отговори робът.

— Този параграф ще бъде премахнат — настоя Персис.

— Не съм съгласен — възрази Джайн. — Получавате много задоволителна сума за своето участие в това… незначително събитие. Господарят Абсикус ми нареди недвусмислено да няма никакви промени в договора.

— Щом е така, какво да кажа? — промълви Персис.

Взря се в тъмните очи на роба и долови блясъка на самодоволството и едва прикритото презрение. Персис се обърна към жреца със смутена усмивка.

— Уважаеми господине, толкова съжалявам, че загубихте ценно време заради нас.

Избута туловището си от креслото, взе наметалото си и тръгна към вратата.

— Къде отивате? — учуди се Джайн.

— В банята. Ще полежа дълго в басейна, после ще се насладя на масаж. Моля да предадете моите почитания на вашия господар Абсикус.

— Не подписахте договора!

Персис спря на прага.

— Няма договор.

Прекрачи навън и Джайн се надигна толкова припряно, че събори стола си.

— Чакайте! — възкликна робът и изприпка след дебелака в коридора. — Стига де, тук сме се събрали разумни хора. По-добре е да се разберем.

— Няма за какво да се разбираме — отвърна Персис. — Или влизаме, задраскваме условието и подписваме договора, или си тръгвам.

Джайн пристъпи към него и Персис надуши уханието на намазаната му с ароматно масло коса.

— Господине, да говорим откровено. Вие сте затънали в дългове и сте на крачка от разорението. Този договор за вас е като ръка, подадена на удавник. Не можете да го откажете.

— Довиждане — каза му Персис, бутна външната врата и излезе на слънце.

— Съгласен съм! — кресна Джайн. — Условието ще бъде премахнато. Хайде да си свършим работата.

Персис постоя пред вратата и влезе.

Когато всички посетители си отидоха, дойде Норуин.

— Ако можеше да управляваш цирка толкова изкусно, колкото се пазариш, нямаше да закъсаме така.

— Съвсем мъничко остава думите ти да се превърнат в похвала — подхвърли Персис.

— Проклет да съм, ако исках да те хваля. Май не подбрах подходящите думи.

Дебелакът му се ухили.

— Утре ще се погрижиш всичките ни дългове да бъдат изплатени. Първо най-просрочените, по които са се натрупали повече лихви. И през следващия сезон ще се нуждаем от доброжелатели.