Среднощен сокол [bg]

Магистратът прочете на глас документа на масата:

— „Регистрация на Бейн от племената за участие в двубои от името на цирк «Орисес».“ — Вдигна глава и попита: — Кой е покровителят на този човек?

— Аз — отговори Персис.

— А кой ще застане до него, за да бъде гарант на неговата почтеност?

— Аз — сериозно изрече Бяс.

Хулиус впи поглед в младежа.

— А ти, Бейн, заклеваш ли се да поддържаш възвишените традиции на храбростта и…

— Аз възразявам срещу гледането на това дело — прекъсна го жрецът.

По слепоочията на Хулиус изби пот.

— На какво основание, почитаеми?

— Позовавам се на закона. На хората от племето гат е забранено да носят оръжие по каквато и да било причина с изключение на съгледвачите, които служат в армията на Каменград.

— Да, несъмнено — потвърди Хулиус и си отдъхна, че може да се отърве толкова лесно. Изобщо нямаше желание да си навлича неприязънта на жрец. — В такъв случай…

— Бейн не е от племето гат — заяви Персис Албитан. — Той е риганте и ми беше препоръчан от Оранус, капитан на стражата в Ация. Законите за гат не се отнасят за Бейн, който е от риганте.

На Хулиус леко му призля и той погледна неуверено Аления жрец, който каза:

— Въпреки това този мъж е варварин и би трябвало да е под достойнството на всеки почтен гражданин да го наема като гладиатор.

— Може да се твърди — отвърна Персис, — че самото занятие на гладиаторите е под достойнството на когото и да било, обаче е разрешено от закона. Затова при цялото си уважение моля възражението да бъде отхвърлено. В законите няма забрана чужденец да бъде нает на работа от гражданин на Каменград при изгода и за двете страни. И в миналото мнозина гладиатори са принадлежали към други земи и народи, и днес е така.

Хулиус охотно би отсъдил срещу Персис Албитан, но всички негови решения трябваше да бъдат записани и изпратени в Каменград. А този случай не зависеше от преценката му на магистрат, която можеше да бъде купена на определена цена. Законът беше недвусмислен. Мълчеше, а умът му се напрягаше трескаво в търсене на някаква уловка, за да угоди на жреца. Нямаше обаче тънкости и неясноти, от които да се възползва. Делото беше съвсем просто.

Взря се в затлъстялото лице на собственика на цирка. Може би положението не беше чак толкова безизходно.

— Бих очаквал един верен гражданин на Каменград да се съобрази с мнението на достопочтения орден на Алените жреци — подхвана магистратът с привидна невъзмутимост. — Прав сте, като изтъквате, че за риганте не важат законите на Каменград, но и това племе принадлежи към народа келтой и ми се струва, че почитаемият жрец е загрижен да спазим именно духа на закона.