Йерусалимска загадка [bg]

Той ни остави под каменния сводест вход. Предварително се бе обадил на братовчед си да му каже, че пристигаме. Платих му и му оставих бакшиш.

Фоайето на „Цар Давид“ беше като вътрешността на египетски храм, но през обектива на холивудско студио. Имаше полиран мраморен под, бели колони и син таван с рисувани златни лотоси. Дебелите червени килими и тръстиковите мебели допълваха илюзията. Слабичкият управител в тъмен костюм, който ни регистрира, ни посрещна така, сякаш бяхме пътували пеша от Таба.

След десет минути бяхме настанени в стая с удобно двойно легло. След час бяхме заспали.

На сутринта се събудих в пет без десет. Дочух още в просъница мюсюлманския призив към молитва. Не бях сигурен дали той ме е събудил, или завръщането ми в Йерусалим ме бе изнервило. В седем в стаята ни долетя далечен звън на камбани от една от християнските църкви. Те биеха бавно, печално. Определено се бяхме върнали в Йерусалим.

Терасата за закуска в „Цар Давид“ беше с изглед към красивата градина на хотела. Зад нея се виждаха пясъчножълтеникавите стени на Стария град.

— Не мога да спра да мисля за Сюзън — призна Изабел, след като бяхме изнесли закуската си от бюфета навън. Тя още не си бе възвърнала апетита. Хапна само един кроасан.

— Може да успеем да им помогнем да я намерят — казах.

Поседяхме малко в мълчание, докато се хранехме.

— Замислих се за това какво следва да направим — тихо въздъхна тя.

— И аз — рекох.

Тя ме погледна въпросително.

— Смятам, че трябва да разберем повече за археологическия обект. Щом искаха да ни депортират по някакви тъпи причини, значи имат предвид нещо… Може би Кайзер и Сюзън са открили какво е то. Кой знае какво може да се намери в колекция свитъци от епохата на Пилат Понтийски.

Келнерът дойде и напълни чашите ни за кафе.

— Искам да говоря с Шимон Маркус, да разбера какво е мнението му за този обект. Може да е една голяма измама. Тук от хиляди години фалшифицират археологически находки, за да угаждат на поклонниците. Мисля, че все още може да си купиш кани за вода от сватбата в Кана, ако имаш достатъчно дебел портфейл.

— Искам да влезем в апартамента на Макс — заяви Изабел, като понижи глас.

— Съмнявам се, че ще е останало нещо за гледане. Израелските екипи по съдебна медицина сигурно са почистили мястото из основи.

— Така е, но въпреки това ми се ще да видя мястото.

— Ти откачи… Знаеш ли какъв риск поемаме?…

Зачудих се дали това нейно желание е нездрав интерес към смъртта, или тя просто проявяваше някаква част от характера си, която още не бях виждал? Или пък ставаше нещо съвсем друго? Тогава проумях.

— Искаш да разбереш дали Марк ни е излъгал, нали?

Изабел се усмихна.

— Бързо схващаш тази сутрин.