Йерусалимска загадка [bg]

Спряхме на една модерно изглеждаща бензиностанция с миниатюрни палми пред нея. Отстрани на сградата, до спряна каручка с магаре, стоеше стар бедуин със сиво-бяла кърпа за глава. Той изобщо не ни погледна. Всички слязохме, за да се поразтъпчем. Аз купих френски шоколад, египетска вода и фурми. Изабел намери портокалов сок, но не ни допадна на вкус.

Четири часа по-късно пътят се виеше и криволичеше към обагрени в червено планини в далечината от дясната ни страна. Щом ги наближихме, те заприличаха на планини от пясък, втвърдени — като излезли от снимки на Марс. Сред тях, съобщи Марк, се намираше планината Синай, където Мойсей бе получил Десетте Божи заповеди. Шубраците и пустинята от лявата ни страна се простираха надалеч в мъгла, като тук-там се виждаха ниски храсти и пясъчни или каменисти хълмове.

Докато се движехме покрай Синайската планина, пейзажът стана по-блед на следобедната светлина. Най-накрая, щом наближихме Червено море, хълмовете станаха заоблени, приличаха повече на пясъчни дюни, отколкото на планини. Нямаше много движение по пътя, освен някой случаен автобус, военни платформи и камиони. На два пъти подминахме бедуини върху камили отстрани на пътя.

Щом наближихме израелската граница, от египетската войска ни спряха на един военен контролно-пропускателен пункт. Всички бяхме помолени да представим паспортите си. Преминаването оттам не беше формалност. Един служител говори няколко минути по радиостанцията си, преди да ни пуснат да продължим.

— Имате късмет, че сте с мен. През последните няколко седмици са върнали много туристи — заяви Марк, след като ни дадоха паспортите.

— И защо правят така? — попитах.

— Миналия месец е избухнала бомба край пътя от израелска страна. Заради напрежението преди новите избори и случващото се в Газа всички са изнервени — обясни той.

Чувствах се уморен. Очите ме боляха, след като се бях взирал твърде дълго в напечения от слънцето пейзаж.

За щастие Марк бе настроил дигиталното радио, което бе инсталирал в колата, на честотата на Би Би Си. Нямаше да го изтрая да ми дрънка на главата часове наред. Но щом приближихме израелската граница, той спря радиото и започна да говори:

— Таба беше египетско бедуинско селище преди четиридесет и шеста година. Израелците изобщо не поискаха да го върнат, след като Синайският полуостров бе върнат на Египет през седемдесет и девета. Всъщност то стана египетско чак през 1988 година.

Изабел изсумтя.

— Сигурна съм, че Шон няма нужда от лекция по история, Марк — изтъкна тя.

Мъжът поклати глава.

— Винаги ставаш докачлива, когато си уморена, Изабел. — Погледът му бе насочен напред в пътя.

— Случва ми се само когато съм до теб — отбеляза тя.

Не се въздържах и се усмихнах.

Настъпи дълго мълчание, преди Марк да отвърне:

— Ако поискаш някаква друга услуга след тази, Изабел, по-добре гледай да си изгубила номера ми.