Йерусалимска загадка [bg]

— Много слухове витаят — рече той. — Онзи ден настъпи бурна активност по туитър във връзка с едно писмо от първия халиф на исляма, Абу Бакр, което се предполага, че е било открито.

— Какво пише в него? — попитах. Имах странно усещане, че нещо от тази история бе свързано с нас.

— В него се обяснява, че ако Йерусалим се предаде на исляма, ще се превърне завинаги в мюсюлмански град. Твърди се, че християнският патриарх на Йерусалим се е съгласил с идеята, така че християните да могат да запазят църквите си отворени под ислямското господство. — Той се обърна към мен. — Има се предвид, че такива са били условията, договорени през 637 година след Христа, когато Йерусалим за пръв път пада под влиянието на исляма.

Наведох се напред.

— Да, това като нищо ще издържи в съда. Ако спазвахме всяко споразумение отпреди хиляда и четиристотин години, Византийската империя щеше да управлява половин Европа, а останалите от нас все още щяха да отдават почит на Константинопол — отбелязах.

— Знам, че е откачено — съгласи се Марк. — Не съм наясно защо този слух така разпали страстите, но хората го използват, за да атакуват контрола на Израел над Йерусалим. Сякаш са намерили оправдание за гнева си.

— Нещата ще се уталожат — изтъкна Изабел. — Преди в Истанбул се разнасяха какви ли не смахнати слухове. Но изчезват като пролетен сняг след няколко дни.

Марк ме погледна. Не изглеждаше убеден.

— Полетът ни обратно е в неделя — каза Изабел. Гласът й звучеше силен, неповлиян от това, което бяхме чули. — Ще бъдем в Израел само три дни, Марк. Няма да отстъпим заради разни слухове.

Протегнах ръка над седалката. Тя я хвана.

— Аз съм с нея — заявих.

Мисълта да спечелят онези идиоти от разкопките беше прекалено дразнеща. Отвличането на Сюзън и бурята в туитър заради някакво старо писмо не бяха достатъчна причина да не отидем.

— Приятно пътуване тогава — пожела ни Марк.

Слязохме от колата. Обърнах се да го погледна, докато се отдалечавахме. Той ни наблюдаваше с навъсено изражение, сякаш съжаляваше, че ни е довел тук.

Египтяните ни пуснаха през границата без затруднения. Израелците бяха различни.

Но ние разполагахме с готова история: че се връщаме в Израел, след като сме приключили туристическата си обиколка из Кайро, и че след няколко дни отлитаме за Лондон. И всичко беше истина, макар че маршрутът ни беше малко странен. Граничният служител поиска да узнае защо сме летели до Атина и после до Кайро, а не сме дошли през Таба. Той държеше паспорта ми отворен на страницата с египетската виза от летището на Кайро.

Казах му, че сме чули, че границата е затворена, и когато сме разбрали, че са я отворили, вече сме били резервирали полета си.