Йерусалимска загадка [bg]

— Още не си отговорил на въпроса ми.

— Знаеш, че историята разказва за изгаряне на хора, нали?…

— Това се е случвало много отдавна — прекъснах го аз.

— Не съвсем. По цяла Европа все още има фестивали, на които горят сламени човешки фигури, правят го всяка година. Да не говорим какво е ставало в миналото, когато евреите са били изгаряни на клади. В Европа има такава мания… Светостта на човешкия живот не е била част от европейската култура преди, независимо какво разправят.

— За какво престъпление смяташ, че е бил виновен Кайзер?

— Не знам, честна дума. Просто виждам връзка с това, което е ставало в миналото. — Шимон говореше бързо, сякаш искаше да прекрати разговора, като че ли дори споменаването на тези неща го изнервяше. — Трябва да вървя.

— Утре пак ще ти се обадя, Шимон. Ако разбереш нещо за нашите приятели от разкопките, много ще съм ти благодарен да ми кажеш. Така ще ни помогнеш.

— Ще си помисля — обеща уклончиво той. — Но това не означава, че мога да ви помогна. — Връзката прекъсна.

Поразсъждавах няколко секунди. Какво бе направил той току-що? Беше ме предупредил и сега искаше да стои настрана от нас.

Обичам да получавам предупреждения. Настройват ме в очакване на хубав ден.

Проверих си електронната поща, отговорих на три запитвания от института. Казах на асистентката на доктор Бересфорд-Елис, че ще мога да приема бюджета на отдела си чак следващата седмица, като й напомних, че съм в отпуска.

Проверих блога на института, в който пишех. Не бяха публикувани нови статии.

Прегледах още няколко големи новинарски сайта. Във всички имаше статии за напрежението между Израел и Египет. Прочетох до половината една дълга статия за демонстрацията, която се очакваше през този ден след петъчните молитви в Египет. После излязох от сайта. Не можех да се концентрирам. Казаното от Шимон за изгарянето на хора не излизаше от ума ми.

Слязох във фоайето да потърся Изабел. Открих я в магазина на хотела да преглежда книги за Йерусалим. В някои от тях имаше изключителни панорамни снимки, показващи златния покрив на Купола на Скалата, Стената на плача и църквата на Божи гроб.

Излязохме навън да се разходим. Денят беше топъл като пролетен. Въздухът беше чист, неподвижен.

Влязохме в един модерен едноетажен търговски безистен. Изабел прекара доста време около щандовете с кожени изделия, но накрая не си купи нищо.

Беше ми писнало само да се мотаем по магазините. Зачаках я в едно кафене и разглеждах хората още тридесет минути, докато тя свършеше с обиколката си наоколо.