Йерусалимска загадка [bg]

— Казаха ми, че са ви депортирали. Вярно ли е?

— Да. Но може ли да поговорим за онзи обект, който посетихме?

— Разбира се, да… Удивително, нали? — В гласа му пролича скептицизъм.

— Не си убеден в твърденията им, това ли долавям?

Той въздъхна.

— Виж, Шон… Би било чудесно да намерим такова съкровище от ръкописи. Доста неща биха се потвърдили, ако разполагахме с автентични документи от онази епоха. Сигурен съм, че много християни биха изпаднали във възторг. — Той млъкна за момент.

— Ако намереното долу подкрепи написаното в Библията — допълних.

— Трябва да изминем дълъг път, преди да го разберем. Сигурен съм, че всичко ще излезе наяве, когато му дойде времето.

— А може и да не стане…

— Така е, но при всички положения няма много какво да направя. Е, как да ти помогна, Шон?

— Смяташ ли, че тези разкопки може да са свързани с убийството на Кайзер?

От другата страна се чу кикот.

— Тези разкопки са почтена изследователска работа. Как може да имат връзка с убийство?

— Нямам предвид самите разкопки. Но някой може да наблюдава обекта, да проследява тези, които ходят там. Казвам само, че вероятно има някаква връзка. Мисля, че е малко смахнато да се ръководят разкопки от такава огромна значимост, да са намерени такива документи, а всичко да се държи в тайна… А и на всичкото отгоре да ни изхвърлят от страната за това, че сме влезли там!

Той не отговори. Надявах се, че мисли по въпроса.

— Не смяташ ли за странно — продължих, — че никой от тях ни най-малко не изглеждаше трогнат от гибелта на Кайзер, от изгарянето му?

— Ти май продължаваш да си вреш в носа в тази история… — изръмжа недоволно Шимон.

Беше ясно, че предпочита да запази мълчание, за да не дърпа дявола за опашката.

В далечината проехтяха камбани. А след тях се понесе далечен глас на мюезин, призоваващ към молитва. От другата страна на линията чух как Шимон ахна.

— Още ли сте в Близкия изток? Къде сте? — попита той.

— Най-добре да не знаеш.

— Не си и помисляйте да се връщате в Израел — побърза да ме предупреди. — Туй нарушителите на имиграционните закони ги заключват в килия и изхвърлят ключа.

— Помисли над това, което ти казах, Шимон. Има нещо гнило около тези разкопки.

От другата страна на линията настана мълчание за петнадесет, може би двадесет секунди. Тогава му издадох последната ни информация:

— Кайзер е бил измъчван, преди да умре.

— Какво? — От изненада гласът му прозвуча странно пискливо.

Реалността на случилото се с Кайзер беше нещо, което и на мен самия ми бе трудно да приема. Изобщо не исках да се спирам на нея, но по този начин можеше да успея да стигна до Шимон. Имах нужда от вътрешен човек. А той имаше нужда от малко мотивация.

— Открили са разтопена плът в кухнята на апартамента му. Не просто са го убили и са захвърлили тялото му… — Замълчах. Той не каза нищо. Чувах дишането му. — Бил е вързан за стол и е бил горен на части… — Представата за това ме накара да се изпотя под дрехите. — Сещаш ли се за някаква основателна причина похитителите да извършат такова нещо?