Убийството на Линда [bg]

„А сметката ще плати работодателят“, додаде наум.

Като никога всички бяха на едно и също мнение. И с това чудесата не свършиха. Торѐн и Кнютсон предложиха да донесат запасите си от бира.

— В петък купихме цял стек, но още не сме имали време да я опитаме — уточни Торѐн.

„И на двамата яко им хлопа дъската“, увери се за пореден път Бекстрьом.

— И така… — подхвана Бекстрьом пет минути по-късно и облиза вкусната пяна от горната си устна. — Какво мислиш, Левин? — Бекстрьом кимна настойчиво към Левин, който изглеждаше разсеян.

„Я се стегни, загорял мръснико.“

— Съгласен съм с Рогершон. Линда е познавала убиеца си и го е харесвала. Не вярвам да са се уговорили той да я посети в дома й. Според мен се е появил без предупреждение.

— И аз мисля като Яне — обади се Сванстрьом. — Неочаквано пред вратата й се е появил човек, към когото е изпитвала симпатия.

„Че теб кой те е питал?!“, удиви се наум Бекстрьом.

— Но ако е така, откъде убиецът е можел да знае дали ще завари Линда вкъщи? — възрази Торѐн.

— Колата й е стояла паркирана на улицата пред дома й, осветлението в апартамента й е било включено или пък просто е разчитал на късмета си — сви рамене Левин.

— Добре — кимна Торѐн, който изглеждаше склонен да отстъпи, стига да му поднесат убедителни аргументи. — Но въпреки това продължавам да си мисля, че някак я е измамил.

— Ако говориш за трагичната развръзка, си прав — намеси се Рогершон, който звучеше повече иронично, отколкото сърдито. — Тук съм съгласен с теб. И аз не смятам, че когато го е пуснала в дома си, Линда е очаквала нещата да вземат такъв фатален обрат.

— Какво е станало в дневната? — продължи с въпросите Бекстрьом. „Като деца са: дрън, дрън, дрън.“

— Тя си е съблякла дрехите и се е започнало — предположи Рогершон. — Ако питаш мен, в началото е било доброволно. Тя го задоволила с ръка и той е свършил. Не може да е друго, защото по дивана няма следи от нейна слюнка.

— Не, не, чакайте малко! — Торѐн вдигна отбранително двете си длани, за да ги прекъсне. — Може жертвата просто да е искала да поговори с него, а не да прави секс.

— Да — съгласи се Кнютсон. — Може убиецът да е отишъл в кухнята под претекст да си налее чата вода, да е взел оттам ножа, да се е върнал, да й е заявил, че няма желание за повече приказки, и да е пристъпил към действие.

— Защо усложнявате толкова нещата? Какво не ви харесва във версията за доброволен секс?

— По този въпрос пак съм склонен да се съглася с Рогершон — каза Левин. — Открихме дрехите й старателно сгънати. Понеже ключът стоеше в керамичната купа, тя вероятно го е извадила от джоба на жилетката или панталона си, преди да ги съблече, да ги сгъне и да ги сложи върху ръкохватката на фотьойла. Убиецът не би си губил времето да оправя дрехите й, а жертвата не би го направила с опрян о гърлото си нож.