Вечната нощ [bg]

Всичко това Крийм беше научил от ограбваните от него шо­фьори на камионите на Стоунхарт.

Вън от лагера храна можеше да се получава само с купони, да­вани срещу работа. За да получиш книжка с купони, трябваше да си регистриран работник; трябваше да служиш на кръвопийците, за да ядеш. Трябваше да се подчиняваш.

Вампирите бяха основно ченгета-телепати. Джърси беше по­лицейски щат, където всеки вампир наблюдаваше всичко, автоматично докладваше и човек никога не разбираше дали е белязан, преди да е станало твърде късно. Гадовете само работеха, ядяха и - през малкото светли часове - лежаха в мръсотиите си. Общо взето, дисциплинирани малоумници. Подобно на хората-роби, и те ядяха каквото и когато им се кажеше, обикновено онези тор­бички с кръв, които идваха от лагерите. Е, Крийм беше виждал неколцина не толкова въздържани. По принцип можеше спокой­но да си вървиш посред нощ по улиците сред вампирите, ако из­глежда, че работиш. От човеците се очакваше поведение като от втора класа граждани, каквито те си бяха. А това просто не беше в стила на Крийм. Не и в Джърси, не, благодаря.

Крийм чу звънче, изправи стола и се надигна. Звънчето означа­ваше, че е дошла вест от Ню Йорк, от Гюс.

На покрива на скривалището си мексиканецът беше измай­сторил пилчарник - за гълъби и няколко кокошки. От кокошките от време на време получаваше яйце. Пълно с протеини, мазнини, витамини и минерали. Скъпоценно като бисер от мида. Гълъбите пък му даваха средство за връзка със света извън Манхатън. Безо­пасно, некомпрометирано и незасечено от вампирите. Понякога Гюс си уреждаше по този начин доставките от Крийм: оръжия, муниции, малко порно. Крийм беше в състояние да набави почти всичко срещу правилно заплащане.

Днес беше такъв ден. Гълъбът Хари, известен още като „Ню Джърси експрес“ кацна на стрехата и почука с човка по звънчето, понеже знаеше, че Крийм ще му даде храна.

Крийм отвърза ластика от крачето му, свали малката пластма­сова капсула и извади тънко рулце хартия отвътре. Хари тихо изгука.

- Трай бе, дрисльо - отговори Крийм, докато вадеше скъпо­ценна зърнена храна от малка „тъпъруеър“ кутия. Сипа в купичка, за да награди гълъба, и сам си похапна, преди да затвори кутията.

Крийм прочете съобщението на Гюс и се изкикоти.

- Детонатор? Тоя да не се ебава нещо...

Малво изцъка с език.

- Разузнавателна кола - рече той.

Кучетата скочиха, но Крийм им махна да пазят тишина. Отвър­за ги от краката на масата и силно дръпна веригите им, за да мъл­чат и да седят до него.