Вечната нощ [bg]

Озриил беше идвал на земята неведнъж. Когато Адам умря на деветстотин и тридесет годишна възраст и когато присмехулни­ците бяха отнесени от тъмните води на Потопа, а Ной оцеля. Ала Озриил винаги пътуваше като безплътен дух, същността му беше неделима от Бога. Никога не беше превръщан в плът.

Затова Озриил никога не беше изпитвал глад. Болка. И сега усещанията го заляха. Усети пръстта под нозете си... усети как нощният хлад милва ръцете му... вкуси храната, отгледана от зе­мята и от по-долните твари. Преди мислеше, че ще гледа на тия неща отстрани и отдалеко, а откри, че го притеглят по-близо до човешкото племе и до самата земя. По-близо до живите създания. Студената вода плискаше по нозете му. Храната попадна в устата му и се спусна в гърлото му. Искаше още и още телесни неща; любопитството го овладя.

Когато мъжете от града се струпаха пред дома на Лот, узнали за тайнствените странници, Озриил бе запленен от виковете им. Мъжете размахваха факли и оръжия и искаха да видят странни­ците, та да ги познаят, защото бяха се наслушали за красотата им. Грубото плътско желание на тълпата омая Озриил и му напомни за неговия глад. И когато Лот предложи да даде дъщерите си, а мъжете отвън му отказаха, Озриил използва силата си и излезе от дома им незабелязан.

До едно време следваше тълпата. Криеше се между къщите, на няколко стъпки от хората, чувстваше буйната сила на множество­то, така различна от Божията енергия. Ала и човеците бяха изпъл­нени със същата красота и слава, дарове свише. Тези движещи се парчета плът - лицата им никога не намираха покой - ревяха като един, искаха странниците най-скотски. Тяхната лъст беше толко­ва откровена и толкова упойваща.

Много се знаеше за греховете на Содом и Гомор, ала Озриил малко можеше да види, докато крачеше по улиците на Содом. А улиците бяха осветени от бронзови маслени лампи и настлани с алабастър. Имаше три кръгли площада и портите край тях бяха украсени със злато и сребро.

Зад златните се криеха плътските наслади, а зад сребърните - по-тъмните удоволствия. Преминалите през сребърните порти искаха жестокост и насилие. Тази жестокост Бог не можеше да прости. Не обилието и не забравата, а жестокостта на жители­те на Содом и Гомор към пътниците и робите. Негостоприемни и безмилостни градове бяха те. От керваните докарваха роби и пленени врагове да задоволяват клиентите зад сребърните порти.