Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Значи компютърът поставя снимката там, а не Ендър. Защо тогава не попитате компютъра?
— Компютърът няма да знае.
— Тогава аз ли трябва да знам?
— За втори път, откакто е при нас, Ендър извежда тази игра до безизходно положение. До точка, в която изглежда, че играта няма решение.
— Той реши ли първата?
— Най-накрая успя.
— Тогава му дайте време — сигурно ще реши и тази.
— Не съм сигурен, Валънтайн, брат ти е едно много нещастно малко момче.
— Защо?
— Не знам.
— Вие май не знаете много, а?
Валънтайн за миг си помисли, че мъжът може да се разсърди. Той обаче реши да се засмее.
— Така е, не знам много. Валънтайн, защо Ендър вижда непрекъснато брат ви Питър в огледалото?
— Не би трябвало. Това е глупаво.
— Защо да е глупаво?
— Защото, ако има някой, който да е пълна противоположност на Ендър, това е Питър.
— Защо?
Валънтайн не можа да измисли как да отговори по начин, който да е безопасен. Прекалено много въпроси за Питър можеха да доведат до истинска беда. Валънтайн знаеше достатъчно за света, за да е убедена, че никой не би взел на сериозно плановете на Питър за господство над света, нито като опасност за съществуващите правителства. Но можеха спокойно да решат, че е ненормален и че трябва да бъде лекуван от мегаломания.
— Готвиш се да ме излъжеш — рече Граф.
— Готвя се да не разговарям повече с вас — отвърна Валънтайн.
— И се страхуваш. Защо се страхуваш?
— Не обичам да ме разпитват за семейството ни. Оставете семейството ни на мира.
— Валънтайн, опитвам се да оставя семейството ти на мира. Именно заради това идвам при теб, за да не подлагам Питър на цяла поредица от изследвания и да не разпитвам родителите ти. Опитвам се да разреша този въпрос сега, с човека, който Ендър обича най-много и на когото вярва най-много в света, може би единствения човек, към когото храни обич и доверие. Ако не можем да решим нещата по този начин, тогава ще изолираме семейството ти и оттам насетне ще постъпим както намерим за добре. Това не е маловажен въпрос и аз няма да си тръгна оттук с празни ръце.
Единственият човек, когото Ендър изобщо обича и на когото вярва. Почувства, че някъде дълбоко я прободе болка, обзе я съжаление и срам, че сега бе по-близка с Питър, с Питър, който сега бе центърът на живота й. За теб, Ендър, паля огньове на рождения ти ден. На Питър му помагам да осъществи мечтите си.
— Никога не съм ви имала за приятен човек. Нито когато дойдохте да отведете Ендър, нито сега.
— Не се преструвай на невежо момиченце. Виждал съм тестовете ти, когато беше малка, а и сега няма много професори — колеги, които да се равняват с теб.
— Ендър и Питър взаимно се мразят.
— Това ми е известно. Ти каза, че били две пълни противоположности. Защо?
— Питър… може да се държи отвратително понякога.
— В какъв смисъл?
— Подло. Просто подло, това е.
— Валънтайн, за доброто на Ендър, разкажи ми какво прави Питър, когато се държи подло.
— Непрекъснато заплашва, че ще убие някого. Не го казва на сериозно. Но когато бяхме малки, ние с Ендър се страхувахме от него. Той ни казваше, че ще ни убие. Всъщност казваше ни, че ще убие Ендър.
— Засякохме с монитора подобни сцени.
— Всичко беше заради монитора.
— И само толкова ли? Разкажи ми повече за Питър.
И тя му разказа за децата във всяко едно училище, в което Питър бе учил. Никога не ги е удрял, но ги е измъчвал, което е същото. Открива от какво се срамуват най-много и го съобщава на човека, на чието уважение те най-много държат. Установява от какво най-много се страхуват и се старае да им осигурява по-чести срещи с него.
— И с Ендър ли постъпваше така?
Валънтайн поклати глава.
— Сигурна ли си? Ендър нямаше ли уязвимо място? Нещо, от което да се страхува най-много или от което да се срамува?
— Ендър никога не е правил нещо, от което да се срамува. — И изведнъж, обзета от срам, че е забравила и предала Ендър, тя заплака.
— Защо плачеш?
Тя поклати глава. Нямаше да може да обясни какво изпитва, като мисли за малкия си брат, доброто момче, което беше защитавала години наред, и едновременно се сеща, че сега е съюзник на Питър в един замисъл, върху който тя изобщо нямаше контрол. Ендър никога не се подчини на Питър, а аз се огънах, превърнах се в част от него, каквато Ендър никога не стана.
— Ендър никога не отстъпи — рече тя.
— Пред какво?
— Пред Питър. Пред възможността да заприлича на Питър.