Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Питър бе много доволен, което по това време бе все още възможно. Валънтайн се страхуваше, че прекалено много могъщи хора са разгневени от злобните писания на Демостен и че тя наистина ще бъде разкрита. Онези от МФ можеха да го направят, щом на американското правителство му забраняваше конституцията. И ето ги вече войниците на МФ, струпани не другаде, а в училището в Уестърн Гилфорд, което не беше едно от обичайните им места за осигуряване наборници за МФ.
Ето защо Валънтайн изобщо не се изненада, че още с влизането си завари по чина й да обикаля следното съобщение:
МОЛЯ, ЕЛАТЕ НЕЗАБАВНО В КАБИНЕТА НА Д-Р ЛАЙНБЪРИ!
Тя зачака нетърпеливо пред кабинета на директорката, докато самата д-р Лайнбъри отвори вратата и й кимна да влезе. И последното й съмнение се стопи, когато видя мъж със заоблен корем с униформата на полковник от МФ, който седеше в единствения удобен стол в стаята.
— Ти си Валънтайн Уигин — заговори той.
— Да — прошепна тя.
— Аз съм полковник Граф. Срещали сме се и преди.
Преди ли? Кога е имала вземане-даване с МФ?
— Дойдох да поговорим поверително за вашия брат.
Значи не става въпрос само за мен, помисли си тя. Разкрили са и Питър. Или пък е нещо ново? Да не е направил нещо смахнато? Смятах, че вече се е отказал да върши смахнати неща.
— Валънтайн, изглеждаш ми уплашена. Успокой се. Моля те, седни. Уверявам те, че брат ти е добре. Той изцяло оправда нашите очаквания.
И в този миг, с огромно облекчение, тя осъзна, че са дошли не заради друг, а заради Ендър. Заради Ендър. И че изобщо не ставаше въпрос за тях, а за мъничкия Ендър, който бе изчезнал толкова отдавна и който не бе сега част от заговорите на Питър. Ти извади късмет, Ендър. Измъкна се, преди Питър да те пипне в капана на своите интриги.
— Какви чувства изпитваш към брат си, Валънтайн?
— Към Ендър ли?
— Разбира се.
— Какви чувства може да изпитвам към него? Та аз не съм го виждала и чувала, откакто бях на осем години.
— Д-р Лайнбъри, ще ни извините ли, моля?
Лайнбъри се ядоса.
— След като премислих, д-р Лайнбъри, реших, че ние с Валънтайн ще можем да разговаряме много по-ползотворно, ако се поразходим. Надалеч от подслушвателното устройство, което заместникът ви е инсталирал в тази стая.
За първи път Валънтайн виждаше д-р Лайнбъри онемяла. Полковник Граф отмести една картина от стената и свали оттам звукочувствителната мембрана заедно с нейния малък предавателен механизъм.
— Евтин номер — рече Граф, — но върши работа. Смятах, че знаете за него.
Лайнбъри взе устройството и се отпусна тежко на писалището си. Граф изведе Валънтайн навън.
Тръгнаха към футболното игрище. Войниците ги следваха на дискретно разстояние — разредиха се и образуваха огромен кръг, за да им осигурят възможно най-широк охраняван периметър.
— Валънтайн, нужна ни е помощ за Ендър.
— Каква помощ?
— Все още не знаем със сигурност. Искаме да ни помогнеш да разберем.
— Добре, но какво се е случило?
— Това е част от проблема. Не знаем какво се е случило.
Валънтайн не се сдържа и се засмя.
— Не съм го виждала от три години! Вие изобщо не го пуснахте през това време.
— Виж какво, Валънтайн, идването ми дотук и връщането ми до Военното училище струват повече пари, отколкото баща ти може да изкара за цял живот. Не съм дошъл случайно дотук.
— Кралят сънувал сън — започна Валънтайн. — Но забравил какво точно е сънувал. Ето защо извикал мъдреците си да му разтълкуват съня, но ако не успеели, щели да умрат. Само Данаил успял да го разтълкува, защото бил пророк.
— Четеш Библията?
— Тази година по английски учим класически произведения. Аз обаче не съм пророк.
— Бих искал да ти разкажа всичко за положението на Ендър. Но това ще отнеме часове, може би и дни, а след това ще трябва да те изпратя в затвора за опазване на тайната, защото голяма част от тази информация е строго поверителна. Така че нека видим какво можем да направим с по-оскъдна информация. Има една игра, която нашите ученици играят на компютъра. — И той й разказа за Края на света, и за стаята без изход, и за изображението на Питър в огледалото.